 |
[
Форум Бургас
]
[
Добави сайт
]
[
Добави обява
]
[
Добави хотел
]
[
Добави екскурзия или круиз
]
[
Добави снимка
]
[
Блог
]
Начало › Музиканти › Иван Арабов - от аркашките до световните музикални сцени
Ветеранът на бургаската опера Иван Арабов ще отбележи 75-годишен юбилей. За своята над 40-годишна сценична дейност играе в 3 800 спектакъла, в това число гастроли в Украйна, Полша, Румъния, Чехия и други държави, където бургаската трупа жъне успехи.
Иван Арабов е роден на 8 август 1934 година в Бургас. Днес той с увлечение разказва за първата оперета, поставена в Бургас през 1952 г. към Ансамбъл „Атанас Манчев” - „Волният вятър” от Дунаевски с диригент Радко Ловджиев и режисьор Петър Белогушев.
Както и за първите изпити за солисти на новосформираната през 1955 година самодейна Народна опера в Бургас и първата централна партия в „Травиата”. Всъщност първата изява на бургаската самодейна опера е концерт от арии в изпълнение на Мария Михалева и Иван Арабов. Следва първата постановка на операта „Травиата”през май 1955 г.
Специализация в Киев
Иван Арабов е изпратен да учи три години в Музикалната консерватория в София, а от 1978 г. е на специализация в Киевския академичен оперен театър „Тарас Шевченко”, където с успех играе централни басови роли в „Атила”, „Сивилският бръснар”, „Трубадур”, „Княз Игор” и други оперни постановки. Участва в концерти. Междувременно започват да го канят на Художествен и Дирекционен съвет в театъра, а той е само един гостуващ артист. Руснаците го успокояват: „Все в порядке”.
„Изпращаха ме на концерти и ми плащаха по 200 рубли на участие, тогава това бяха много пари, а и българската страна ми бе поела всички разноски. Веднъж съм в Челябинск – това е градът, където се правеха атомните бомби, закрит град. Пътувах до там осем часа със самолет, за да играя в „Сивилския бръснар”. Обаждат ми се един час преди спектакъла да взема отново самолета и да отпътувам... за София. Людмила Живкова ме вика. А след седмица трябваше да играя в „Атила” от Верди”, връща спомените артистът.
- Чакайте, какво ви стана, аз репетирам.
- След обяд има полет, вземи самолета и идвай, поемаме разноските.
Руснаците казват, че щом го викат в София и то министърът на културата, трябва да замине.
Посрещат го на летището в София с кола, настаняват го в хотел „Средец”. Сутринта в 9 часа трябва да е в дирекция „Музика”, в 10 часа е срещата с тогавашния министър на културата Людмила Живкова.
„Сън не ме хваща. Никой от близките не ме знае, че в момента съм в България. Оказа се, че са ме изпратили в Киев с придружително писмо: „Да бъде проведен за него курс за обучение за директор на театър”.
А аз не знаех до този момент. Людмила Живкова каза, че трябва да поема ръководството на операта в Бургас. Опитах се да й обясня, че в Бургас са се оформили два лагера и ако отида аз, ще започнат да хвърчат глави. В момента колективът е спокоен и временното ръководство – Живко Данов и Стоян Енчев, ако се задържи две години, театърът няма да има проблеми. Хората ще могат да работят спокойно.”
Людмила Живкова приела аргументите, а Иван Арабов се върнал в Киев и играл в „Атила”. Понеже нямало ушит за него костюм, извадили от стъклената витрина запазения костюм на най-популярния киевски изпълнител, вече покойник.
В Бургаската опера съставът работи с „временното ръководство” още две години, острите камъни се заглаждат. Стоян Енчев издействал дори терен до завод Яна Лъскова, където специален цех да изработва декорите на операта. Починал от инфаркт Енчев и идеята си отишла с него.
Операта в Бургас е призната за професионална през 1972 година
Разглеждаме програми от постановки през различните години, а Иван Арабов продължава разказа си. Постановките и ролите следват една след друга – „Палячи”, „Целувката на Чарита”. Драматичният режисьор от театър „Адриана Будевска” Светозар Донев иска специална комисия, за да го признаят за оперен режисьор. От София е сформирана такава, начело с известния Драган Кърджиев. На Донев е възложена „Продадена невеста” от Сметана. Това му е първата постановка-прощъпулник на бъдещия директор на Музикалния театър в столицата и то на оперната сцена в Бургас. След това той, а и много други музикални величия поставят на бургаска сцена. Сред тях се открояват имената на проф. Драган Кърджиев, Бохос Афеян, Димитър Петков.
Полупрофесионалната дотогава опера в Бургас е призната за професионална с Постановление на Министерски съвет от 1972 г.
„Години наред с един камион обикаляхме България по турнета и когато се одържави операта, книгата с нашите участия и представления ни послужи за атестат. Имахме над 3 000 представления - за оперен театър това е голяма заетост. В Бургас например за първи път се игра „Атила” от Верди. На първия Национален преглед на оперното изкуство в Стара Загора през 1974 г. с „Атила” предизвикахме фурор и вземахме първа награда”, продължава спомените си Арабов.
Турнетата в България - артисти-аркашки
„Много пътувахме из страната в онези години. Най-достъпни бяха оперетите. Играехме цялата постановка, не само концертни изпълнения. Ние бяхме артистите, режисьорите, певците, сценичните работници, носачите – всичко”, спомня си още Иван Арабов.
Тръгва трупата на турне в Добруджа. Пътуват бургаските ентусиасти по междуселските пътища с едно старо германско Рено с тъпа муцуна. Отзад са декора, пианото, артистите, потънали в прахоляк. По пътя срещат само колоездачи. Арабов е в кабината до шофьора. Неговият баща е шофьор и артистите смятат, че и синът знае пътищата. А там по онова време няма шосета. Пита Арабов някой по пътя:
- Къде е...?
- Ей, тук наблизо.
Карат, карат, минават още 20 км.
- Къде е...
- Ей там, наблизо...
Когато слязат от камиона хората, по тях има два пръста наслоен прах. Солистът Найден Бороджиев си купил лозарска маска за лицето, когато тръгнал по турнетата.
„Вадехме много пари. ТКЗС-тата ни посрещаха щедро. Бедни артисти-аркашки тръгнали да вадят пари. Хранеха ни и ни посрещаха по къщите за спане. После, където направиха хотелчета, отсядахме там. За 20 дена правехме по 40 спектакъла. Първо играем за учениците, после – за възрастните. Отначало ни посрещат с недоверие:
- А, не, опера – грачене, не!
След това не ни пускаха да си тръгнем от аплодисменти. Само с „Българи от старо време” сме направили 280 спектакъла. Идва цялото училище, децата – доволни и вечерта идват родителите. Много от тях за първи път виждаха опера на живо.”, продължава със спомените оперният ентусиаст.
Бургаската трупа навърта стотици хиляди километри от Белоградчик до Силистра и Кърджали – няма село в България, в което да не са я аплодирали. Играят и на полето, на нивите, където жънат хората.
„В Соколово салончето 80 места, а цялото село иска да гледа. И какво правим – председателят на ТКЗС-то дава два камиона, съединяват се, слагаме декорче и започваме. В Славянци отвориха специално ликьорно вино 18 градуса, лекичко. Но оркестрантите изпиха от него по 50 чаши и трябваше от стълбичките на ръце да ги свалят.
По-късно играехме и по къмпингите, когато туризмът се разви. Направихме група за цигански романси. Сформирахме и квартет „Мелодия” - на всяко участие по 50 лева на човек вадехме.”
Това е веселата страна на равносметката. А тя включва още огромен къртовски труд в репетиционните и на сцената, докато дойде моментът за овациите. Иван Арабов изрежда централните партии, които е играл в постановките на „Травиата”, „Продадена невеста”, „Ако бях цар”, „Сивилският бръснар”, „Аршин мал алан”, „Гергана”, „Евгений Онегин”, „Царицата на Чардаша”, „Луд гидия”, „Трубадур”, „Българи от старо време”, „Веселата вдовица”, „Отвличане от сарая”, „Моята прекрасна лейди”, „Тоска”, „Любовен елексир”, „Хубавата Елена”, „Албена”, „Службогонци”... – списъкът като че ли няма да има край, Арабов изрежда още и още заглавия.
И така – до последната роля през 2007 година в „Американски уикенд” по Том Сойер. Той играе индианеца Джо, който е и наркодилър. Съвременна история.
Равносметката
Докато Иван Арабов разказва за постановките и артистите, се питаме години ли са минали, или времето е спряло, щом като тенорът и сега с такова въодушевление говори за спектаклите, в които е участвал. Не забравя да спомене и Асен Попов, който е бил тогава художник на декорите и костюмите. Потапя ни и нас в онези години, когато това изкуство се е ценяло и е пълнело салоните.
Той е на сцената от 1953/54 година до 1972 година. През това време играе в 3 800 спектакъла, в това число гастроли в Украйна, Полша, Румъния, Чехия и други държави, където бургаската трупа жъне успехи. Концертната дейност не би могъл да я преброи. Има 42 централни басови партии и общо 113 роли за повече от 40 години сценична дейност. Смята, че в България няма актьор с толкова роли и участия. Носител е на много отличия, сред които орден „Кирил и Методий” и „Златна лира” на Съюза на музикалните дейци. Почетен гражданин е на Бургас. Най-много обаче се гордее със сина си Венелин Арабов, който от 14 години пее в Миланската скала.
Иван Арабов иска да напише своите спомени, защото излезлите досега по неговите думи, не се основават на истината. Пък и интересните факти, които могат да се впишат в роман за живота и творчеството му, съвсем не свършват до тук.
Сега той е деен председател на пенсионерски клуб “Освобождение” на ул. “Ст. Стамболов” 74”, където членуват 190 члена. Там ръководи вокална група, която е готова за участия по всеки повод и за всеки празник.
Автор: Румяна Емануилиду, Невена Проданова
http://www.factor-bs.com/news-7831.html
|
|
|
1922
|
|
|
|
|
 |
|
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
Публикувайте Вашата информация - Сега ТУК!