  | 
          
			 			    
		  												
					   [ 
		  		  Форум Бургас
		  		]
						
					   [ 
		  		  Добави сайт
		  		]
						
					   [ 
		  		  Добави обява
		  		]
						
					   [ 
		  		  Добави хотел
		  		]
						
					   [ 
		  		  Добави екскурзия или круиз
		  		]
						
					   [ 
		  		  Добави снимка
		  		]
						
					   [ 
		  		  Блог
		  		]
																																																																																																																																																																																																														
		
							
		   
		   
		  		 							 
			 
             
            Начало › Мария Кондакова › Поети › ВАЗОВ
  
										
 Един будуващ пламък от свещта - 
 като листо, което постепенно вехне.
 Едно перо, скрибуцащо до утринта -
 врата към бъдещето да открехне.
 
 И мъж един, от нравите модерни непокварен,
 със плещи като стария Балкан,
 и като него - сам от кърджалии пален,
 и като него - не пречупил стан!
 
 Едно перо, скрибуцащо в нощта!
 То своята светиня не предаде!
 И не слугува малодушно на властта!
 Народната трапеза не подяде!
 
 Вървя след Левски девет годин той
 и като него своята земя преброди!
 Бе с пламнала глава във Шипченския  бой,
 с безумен поглед Кочо изпроводи!
 
 Бе повече от хъшовете - хъш
 и от априлците - априлец непокорен!
 С една старица в придошлия дъжд
 премина Искъра еаздорен!
 
 Едно перо, скрибуцащо в нощта!
 И пламък, от Паисий взет!
 Жетварките подеха песента.
 И не написа никой по-добре ни рад!
   
									
					 
					| 
					 | 
				 
		
			
				 
					
			
			
			
			
 
			 | 
			
				  
				1084	
			 | 
			
			
			 | 
		 
		 
					
				  | 
				  
				 
               
                 | 
               
               
                 | 
               
             
			 
			
                 | 
		
         | 
			
				 
				
			
 
  
  
		  
  
  
 
			 |