|
[
Форум Бургас
]
[
Добави сайт
]
[
Добави обява
]
[
Добави хотел
]
[
Добави екскурзия или круиз
]
[
Добави снимка
]
[
Блог
]
Начало › Мария Кондакова › Поети › ВАЗОВ
Един будуващ пламък от свещта -
като листо, което постепенно вехне.
Едно перо, скрибуцащо до утринта -
врата към бъдещето да открехне.
И мъж един, от нравите модерни непокварен,
със плещи като стария Балкан,
и като него - сам от кърджалии пален,
и като него - не пречупил стан!
Едно перо, скрибуцащо в нощта!
То своята светиня не предаде!
И не слугува малодушно на властта!
Народната трапеза не подяде!
Вървя след Левски девет годин той
и като него своята земя преброди!
Бе с пламнала глава във Шипченския бой,
с безумен поглед Кочо изпроводи!
Бе повече от хъшовете - хъш
и от априлците - априлец непокорен!
С една старица в придошлия дъжд
премина Искъра еаздорен!
Едно перо, скрибуцащо в нощта!
И пламък, от Паисий взет!
Жетварките подеха песента.
И не написа никой по-добре ни рад!
|
|
919
|
|
|
|
|
|
|
|