 |
[
Форум Бургас
]
[
Добави сайт
]
[
Добави обява
]
[
Добави хотел
]
[
Добави екскурзия или круиз
]
[
Добави снимка
]
[
Блог
]
Начало › Музей на солта › Поморие › Бялото злато на Поморие събира българи и чужденци
Бялото злато на Поморие събира българи и чужденци
Солта е служила през вековете като разменна монета, когато парите още не са били измислени. Считала се е за символ на благосъстояние и лек. В Древна Гърция цената на робите е измервана чрез превръщане на килограмите им в сол. Римските войници пък са получавали режийни, за да си купуват сол (salarium argentum), откъдето идва думата за заплата в някои европейски езици. Римляните обичали да солят зеленчуците, което довело до вграждане на латинската дума за сол в думата салата (на някои латински диалекти salata означавало буквално солен). По-късно, в средновековна Европа, изразът „да стоиш над солта“ означавал удостояване с висока чест. В българския език има много изрази, които подчертават значението й - „ценен като солта“, „солта на земята“, „безвкусен като ядене без сол“ и много други. Въпреки че исторически солта е позната като дефицитна стока, промишленото производство в наши дни я осигурява в изобилие. Технологията не е лека, а на доста места е същата, каквато е била преди стотици години.
Единственият музей на солта в Югоизточна Европа се намира в българския черноморски град Поморие. В древния Анхиало морска сол се добива от незапомнени времена. Според историците солниците са съществували още преди основаването на града (около V век пр.Хр.). Анхиалските солници са били предмет на спорове и войни. За древния Анхиало дори е била обявена война между Месемврия /Несебър/ и Аполония /Созопол/. До 20-те години на XX век морска сол в България се е добивала само в Поморие.
Българи, руснаци, англичани и немци са основните туристи, които посещават Музея на солта в Поморие. Годишно край откритите солници минават между 5 и 6 хиляди туристи. През това лято, въпреки всеобщата криза, броят им не е намалял - посетителите са основно индивидуални, научили по различни начини за музея, включен и в 100-те национални обекта. „Даже се надяваме да достигнат до 7 000 души, които да научат историята на солта в морското градче до края на годината“, казва уредникът на музея Илия Кусев.
Основният туристопоток е през летните месеци. Чужденците идват в периода юни-август. През пролетта в потока се включват и орнитолози любители, които наблюдават биоразнообразието в поморийското езеро. В началото на учебната година, през април и през май, класове ученици се извървяват от училищата в Поморийска община, а също и бургаските. „Очаровани са не само от подредбата на експозицията, а и от това, че имат възможността на открито да видят самия производствен цикъл на правене на сол, движението на водите от един басейн в друг”, споделя впечатленията на посетителите уредникът.
Музеят на солта е вторият у нас след комплекса „Етър”-Габрово, където на открито може да се проследи традиционен занаят. Сбирката е събирана в периода 1998-2002 г., когато е открит музеят. Оттогава снимковият материал и експонатите само се допълват. Колекция от фотоси проследява производството на морска сол от началото на XX век до наши дни. Тя включва автентични инструменти и съоръжения - дървени колички, гребла, лавут и др. Най-старите документи в експозицията на музея са копия на османо-турски документи от XV-XIX век, които разказват за тогавашната търговия и административните процедури. Музеят разполага с топографски карти от XVIII до XX век. Съхраняват се филми за Поморие, солниците и производството на сол още от 1929 г. Сбирката е
допълнена с възстановяване на част от теснолинейката за транспортиране на солта и по проекта са изработени старинни соларски съоръжения.
За да стане факт музеят в Поморие, са направени и серия от научни изследвания. В Народната библиотека, Държавния архив, Националната филмотека експертите са открили много материали за експозицията. Мултимедия разнообразява представянето на музея на български, немски, английски и руски, разказват за солниците по Средиземноморието и за поморийските.
Идеята за създаването на резерват “Анхиалски солници” е далеч назад във времето от края на 60-те години, когато този терен е отреден за показване на стария начин на солопроизводството. “Най-трудното, което може да бъде измито, изличено от съзнанието на хората, е паметта. Те пазят в себе си не само спомена, а и разказа за това какво е било Поморие със солните пирамиди. Приказката се разказва от бащи на деца”, казва Илия Кусев.
Представени са и отделни личности. Сред старите солари са Илия Джимбов - един от директорите в минали години на „Черноморски солници”–Поморие. Бай Киряк, който е основният двигател за съхранението на солниците в автентичния им вид, на снимките е с 8 -годишния си внук Николай. Порасналото момче от снимките днес е единственият действащ солар в Поморие.
В каре
Николай Аликов, 24 –годишен, солар:
На мен се падна да съхраня занаята
-Това добро работно място ли е?
-Защо да не е - цял ден на слънце до водата. Заради тях хората плащат да идват на почивка.
-Как се случи така, че в град на солари само един практикува занаята?
-Дядо ми беше солар. Баща ми прескочи. Вуйчо ми беше, но се отказа. Само аз останах да продължа наследството. От 10-11-годишен съм на греблата тук-те големи, тежат повече от нас. Дядо ни караше да бутаме ганидията-това е слоят, който се образува над водата, пречи слънцето да я огрява, т.е. да има изпарение и кристализация на водата.
-Някога мислил ли сте да се занимавате с нещо друго?
-Това трябва да се запази. Ако правя нещо друго, кой!
-Другите защо се отказаха?
-Защото реших аз да продължа и те отстъпиха на мен.
-А след Вас ще има ли някой?
-Надяваме се след някоя и друга година /смее се/.
-Какво всъщност правите?
-Този процес по ваденето на солта е само през летния сезон - от юни до септември. През юли и август е пикът, защото тогава е най-топло. Водата най-бързо се изпарява и солта най-бързо изкристализира.
-На туристите какво разказвате?
-Как става солта! Как взимаме вода от езерото 2% соленост, прехвърляме в първия изпарител, там става до 10%, в следващия изпарител вдига до 18 %, макар че понякога стига и до 24%. След това се пуска по каналчетата до самия кристализатор, тъй наречената солница и оттам вече почва процесът на кристализиране до 30%.
-Колко време трае този цикъл?
-От седем до десет дни от солница се добива от 500 до 700 кг сол. Това в момента се случва.
-И какво я правите тази сол?
-Ей,там /показва/ я събираме на купчинки да я гледат хората.
-А зимата какво правите?
-Каквото правят мечките! Има поддръжка-някоя счупена дъска, нивото на водата се гледа да не е много високо, да не се залеят солниците.
-Това не е ли много работа за сам човек?
-Не се оплаквам от работа. Не може да ме събори!
Автор: Петя ЯНАКИЕВА
http://factor-bs.com/news-10209.html
|
|
|
496
|
|
|
|
|
 |
|
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
Публикувайте Вашата информация - Сега ТУК!