[
Форум Бургас
]
[
Добави сайт
]
[
Добави обява
]
[
Добави хотел
]
[
Добави екскурзия или круиз
]
[
Добави снимка
]
[
Блог
]
Начало › Веселин Аврамов › Поети › Лунна пътека
Изплува луната от нощно море,
с лъчите си златни вълните погалва.
Тъга и надежда в ранено сърце
пътеката лунна мечтите разпалва.
Спомни си, любима, как искахме с теб
да тръгнем по светлите морски вълни.
Далече от тъмния земен вертеп,
по-близо до звездни безчет светлини.
Мечтата, уви, си остана химерна.
Отново луна над морето изгрява.
Дали към душата ми пътя намери?
А твоята сянка в сърцето остава.
Търси душата ми, любима,
търси я в Черното море!
Шептят едва вълните сини,
а с тях и твоето сърце.
О, не! Това не са вълните,
това е моята душа.
Издига се от бездни скрити
и гали твоята коса.
Вземи душата ми, любима,
над нея кротко ти плачи.
И щом прошепнеш мойто име
прати я в морски дълбини.
|
|
739
|
|
|
|
|
|