Завръщам се във тебе,
Бургас, любим мой град!
Душата ми се връща,
покрита със дантела
от бяла морска пяна.
Във есенното утро
отново да подишам
парфюм от водорасли.
Да бродя аз безцелно,
докосван от вълните.
Унесено да гледам
как чайките прелитат,
сирената как свири,
в мъглата непрогледна.
Луната щом засипе
с лъчите си морето,
да тръгна по вълните,
по златната пътека.
Звездите в небосвода
замислено да гледат.
Неволно аз си спомням
за притчата библейска…
Завръщам се при тебе
тъй както синът блуден
се връща при баща си,
при старец благороден.
Нали не ми се сърдиш,
че в младите години
в сърце си не те носих?
Аз мисля, че ще мога
в живота си тъй кратък
вината да изкупя…