Тук минала царица Мара –
сестрата на Иван Шишман.
И от тогаз насам
балканското
селце
казва се
Марян.
Родил се е баща ми тука.
Като волна птичка
литнал от гнездото
да търси във града сполука.
Църковен двор
със манастира
крият
тайни вековечни.
Легенда шепне,
че Евтимий
спи в покой
съня си вечен.
Завръщам се.
Привет, о, родно място!
покланям ти се, край свещен!
Ти винаги живееш в мен,
земя мъничка и прекрасна.