 |
[
Форум Бургас
]
[
Добави сайт
]
[
Добави обява
]
[
Добави хотел
]
[
Добави екскурзия или круиз
]
[
Добави снимка
]
[
Блог
]
Начало › Поети › Петя Дубарова
Петя Стойкова Дубарова (25.04.1962, Бургас - 04.12.1979, Бургас).
Учи в английската езикова гимназия в Бургас. Самоубива се ненавършила 17 години. Пише стихове от най-ранна детска възраст. Първите й публикации са във вестниците "Септемврийче" и "Народна младеж", в списанията "Родна реч" и "Младеж". Неин духовен наставник е поетът-преводач Григор Ленков.
През краткия си живот Петя Дубарова създава оригиналнипоетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.
|
|
|
5245
|
|
|
|
|
|
|
| АЗ И МОРЕТО |
Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.
Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират...
|
|
|
|
| БЛАГОРОДСТВО |
|
Един възторжен кораб рязко вряза
брадата си в спокойното море
и своя път със диря отбеляза.
Морето не поиска да го спре,
а само сбръчи се от болка сива,
изохка тихо, като че дайре
търкулна...
|
|
|
|
| ВЛАК |
Как искам да съм малък светъл влак,
по-пъстър от крилете на хвърчило.
Да чувствувам във светлия си бяг
че слънце в моя ритъм се е скрило.
Да бъде мойта гара слънчев знак,
от...
|
|
|
|
| ВРЕМЕ |
|
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
|
|
|
|
| ЗИМНА ВАКАНЦИЯ |
Тя се стопи като сняг във косите ми,
като отрязана плитка умря.
Как да я върна? Задъхват се дните ми,
търсят я, гонят я мойте утра.
Във пещерата на своето щастие
образ и тайна заравям със сняг.
|
|
|
|
| МОИ ЧАСОВЕ |
|
Една звезда - светлинна и далечна,
отчупи се и блъсна се в безкрая,
погреба я морето сиво млечно
и вятър се опита да излае.
Една вълна, изваяна от мрака,
обиди се за нещо на прибоя,
|
|
|
|
| НАСТРОЕНИЕ |
Препъна се във облака небето
и падна като купола на храм.
Извика нещо с писък самолетен.
А после аз видях, сърдит и ням,
как нощен дъжд приведен подковава
на облака изрязания ръб.
И синя...
|
|
|
|
| О, в къщи ще се върна чак на утрото |
|
О, в къщи ще се върна чак на утрото
безкрайно уморена, но усмихната,
получила най-ценния подарък.
Аз своето присъствие на рибите,
делфините и мидите, и птиците
раздавам за една-едничка вечер,...
|
|
|
|
| ПОСВЕЩЕНИЕ |
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб -...
|
|
|
|
| РАЗДАВАНЕ |
|
Клоните като безброй змийчета
черни и оголени стърчат,
удължени от безсилие дървета
искът есенните дни да преброят.
Те прозореца ми искът да погалят
- да изпият стъклената белота,
|
|
|
|
| С ДЪЖДА |
От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.
Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като...
|
|
|
|
| СЛЕД СЯНКАТА |
|
Във сините вълшебства на града
потапям се, замислена и няма,
причаква ме зад ъгъла дъжда
и близва ме дъхът му като пламък.
И сякаш парят капките безброй,
и сякаш са със лято напоени,
|
|
|
|
| СЛИВАНЕ |
|
Нощта дойде и корабите-замъци
целунаха със светлини морето.
Запалиха го жълтите им пламъци
и стана то като от огън взето.
Те пясъците бели зацелуваха
и топло електричество им вляха.
|
|
|
|
| СЪБОТА |
Във събота съм тъмна, неразбрана
и гъвкава, и дива като рис.
Умората, избила във каприз,
напуска ме като зарасла рана.
Училището рухва в мисълта ми -
далеч със свойте дневници, дъски.
Към мен...
|
|
|
|
| ТАЙНА |
|
И облак сивкав като миша дупка
пак погледа ми приютява тихо,
от мойта длан - разчупена черупка -
изтича въздух снежнобял и стихов.
Във чашите на моите зеници
се плисва нещо чуждо, непознато...
|
|
|
|
| Там някъде в облаци, в луди лози, |
|
Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг
внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ,...
|
|
|
|
| Тъмни улици мрачно снагите си вият |
|
Тъмни улици мрачно снагите си вият
и се сплитат на възел - замръзнал площад.
Цяла нощ ветрове настървено се бият
върху синята плът на студения град.
Боси стълбове, голи чешми осълзени,
|
|
|
|
| УБИЙСТВО |
Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.
Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с...
|
|
|
|
| *** |
Удавени звезди в морето плуват.
Солта цвета им свеж е прегорила.
Как тихо, без дори да се сбогуват,
изгубиха и светлина, и сила.
Но моето сърце ще се превърне
в гробница за тях, във пирамида
|
|
|
|
| *** |
Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА
|
|
 |
|
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
Публикувайте Вашата информация - Сега ТУК!