Стара циганка виеше в задния двор -
безнадежно, продрано и голо.
Стига вече скимтя, изплаши ни хората ! -
санитарка размахваше пълни ръце.
Зад стъклата надничаха болни.
Буренакът във дъното се люлееше скрито -
там един, зажаднял за неделното свиждане,
запъхтяно любеше болната си женица.
От етажите горе ги гледаха -
замислено и загрижено.
И далече от своите хора единствени,
плах и самотен,
тук човекът усещаше страшно и просто:
никой не може да раздели доброто и злото,
смъртта и живота -
докато стискаме зъби и сме облечени
в тяло от плът и кости…
А прехвърчаха мълчаливо сестри
като ангели милосърдни, намръщени.
И се чуваше: тихо стъпят из въздуха
бели души,
чак от оня свят в своето тяло се връщат !