Димитър Бракалов е роден на 10. 01. 1840 г. в Калофер.
Израснал в една напредничава среда, той отрано се насочва към активно
участие в модернизирането на българския стопански и обществен живот.
Завършва висше юридическо образование във френското католическо училище
в квартала БЕБЕК- Цариград. Перфектно владее франски, английски, турски
и гръцки, а по-късно научава и руски. По време на пребиваването си в
Цариград между 1858-1867 г. той участва активно в борбата на
цариградската българска колония за независима църква и българска
просвета. Член е на настоятелството на Българското общинско народно
читалище в Цариград, подпомага Драган Цанков при издаване на в.
“България”, а по-късно и Петко Р. Славейков при издаването на в.
“Гайда”. Това са първите вестоносци на българския печат и играят важна
роля за формирането на българското национално съзнание.
През 1867 г. Бракалов се установява в Бургас. Тук той става
арендатор на два чифлика на познатите му от Цариград Халил Паша и хаджи
Бекир. Те се намират в с.Атанаскьой (днешния к-с”Изгрев”) и в с.
Трояново, Бургаско. По-късно закупува още чифлици в целия Бургаски
регион, с обща обработваема площ от около 10 000 дка. В тях той
отглежда предимно жито, което изнася през Бургаското пристанище за
Цариград. Бракалов пръв усеща големите възможности и перспективи на
Бургаското пристанище за развитието на българското стопанство и започва
да организира сам житната търговия. Разбира се, трябвало да преодолее
голямата съпротива и нелоялни действия на бургаските гръцки търговци.
Но с присъщата си за балканджия упоритост, той създава мащабно
търговско земеделие, което обхваща не само Черноморското крайбрежие, но
и други отдалечени райони в Старозагорско. С това Бракалов допринася
за бързото нарастване на активността на Бургаското пристанище и
неговата известност на европейските пазари.
В едно негово писмо до известния търговец в Цариград Христо
Тъпчилещов, той му съобщава, че през 1869 г. след вършитбата е
натоварил на корабите 20 000 кали жито.
В своите стопанства Бракалов въвежда нови форми на труд – наема
постоянни работници до 100 души, а през активния сезон осигурява работа
на повече от 400 души от целия регион. В същото време той е радетел за
технически нововъведения в земеделието, като е първият българин, купил
жътварска машина от Англия, а по-късно и вършачка. В неговите
стопанства също за първи път се отглеждат нови земеделски култури за
нашите земи – картофи и слънчоглад. Всичко това има изключително
значение за по-нататъшното стопанско развитие на Бургас след
Освобождението и благодарение на създадените от него и сподвижниците му
условия, по-късно тук се изграждат най-големите български мелници,
маслобойни, спиртоварни и др.
Бракалов е един от създателите на българската община в Бургас
преди Освобождението. От 1868 г. заедно с Яни Русалиев, Койчо Райков,
Никола Камбуров, Стефан Жечков, Иван хаджи Димитров и Сава хаджи Дачев
започват борба с гръцките фанариоти в Бургас за създаване на
самостоятелна българска църква и училище. Борбата им се увенчава с
успех на втория ден на Великден 1869 г. ,когато е обявено създаването
на българския храм “Св. Св. Кирил и Методий” и едноименното българско
училище.
Сливенският митрополит Ионикий е един от носителите на почетната награда «Димитър Бракалов»
Твърде малко знаем за участието на Бракалов в
национално-освободителното движение. Само от малкото запазени негови
писма става ясно, че той е поддържал постоянна връзка с някои дейци на
Добродетелната дружина и Букурещката емигрантска организация. Вероятно
това е било добре известно на турската власт и затова в първите месеци
след започването на Руско-турската война, Бракалов е заточен в
Диарбекир.
Завръща се в Бургас в края на 1878 г. и отново застава на предна
линия в борбата за изграждането на българската икономика и държавност.
Заема различни длъжности в управлението: околийски началник, окръжен
председател, депутат, три пъти кмет на Бургас. Известен е със своята
благотворителност: раздавал чиновническата си заплата на бедните, а
като адвокат често ги защитавал безплатно.
За първи път е избран за кмет на Бургас през 1884-1885 г. При
поемане на мандата си, той се обръща към общинските съветници с думите:
“...Сега ,господа, като оставам не малко доволен от честта, която ми
отдадохте, като ме предпочетохте да бъда кмет на Бургас и да взема
юздите на градското управление, заявявам ви искрено и братски, че аз по
никой начин не приемам да бъда кмет, ако всинца въодушевени един от
друг, не ся съгласим да работим съгласно за подобрението на градът ни,
без никакви страсти и задни мисли и така можем да удовлетворим правата
на гражданите ни, които са имали добрината да ни упълномощят да
защитаваме техните права, чест и имоти...”
За дейността на Бракалов като кмет през първия му мандат няма
много сведения. Затова пък вторият мандат, започнал на 10.04.1895 г. и
продължил до 8.09.1897 г., е най-резултатният кметски мандат дотогава.
В този период започва градоустройствено изменение, което придава на
Бургас облика на модерен европейски град. Тази политика на общинската
власт продължава и в създаването на специални служби за почистване на
града и строг санитарен контрол. Обявен е търг за изграждане на
водоснабдителна система на града. Отделен е терен за построяване на
нова Второкласна болница (на мястото на старата окръжна болница).
Започва се и проектирането на Морски бани до строящото се ново
пристанище. Изменението на градоустройствения план е свързано и със
създаване на площад пред българската църква и училище, наречен също
“Св. Св.Кирил и Методий”. Започва и набирането на средства за
построяването на нова църква, тъй като старата вече била твърде малка и
мизерна за катедрален храм на българите в града. Една стара мечта на
Бракалов се сбъднала.
При изборите на 8.09.1897 г. Бракалов отново е избран за кмет и
мандатът му продължава до края на 1898 г. И през този период негова
основна грижа е благоустрояването на града, изграждане на резервоари за
водоснабдяване от т.нар. Баш бунар (днешните Минерални бани). Особено
внимание кметът обръща на развитието на градската медицинска служба и
създаването на възможности за назначаване на повече лекари за
преодоляване на епидемиите и голямата смъртност при бедното население
на града и околностите. С третия си кметски мандат Бракалов се разделя
силно разочарован от нечестните политикантски борби на бургаските
политици и общински съветници. По този повод той изпраща следната
телеграма на Н.В. княз Фердинад I, свързана с подготовката на
предстоящите избори в началото на 1899 г: “... За да се избегне
стеснението на свободата и изнасилването на закона и да не се събори
толкава полезното градиво, което е неуморна деятелонст, общинското
управление със съдействието на градския съвет съгради по
благоустройството, напредъка и процъфтяването на града, моля да не се
разтурва временно Общинския съвет, защото ще се настанят други хора в
общинското управление с единствената цел да уреждат злоупотребления и
фалшификации, а да се чака до нови избори, докато изтече мандата на
избраните общински съветници...”
Димитър Бракалов умира на 63 г. на 18.12.1903 г. За съжаление не
оставя преки наследници, а имотите му са разпродадени от племенниците
му. За щастие превратностите на съдбата спасяват неговия дом.
Известната Бракалова къща (днес Етнографски музей) е обявена за
паметник на културата, а в нея на първия етаж е пресъздадена гостната
стая в оригиналния й вид от края на ХIХ век. Поставеният на централно
място портрет на големия възрожденец и строител на новия Бургас ни
напомня, че най-добрият паметник за всеки общественик и политик е
съграденото за хората.
На 18 декември 2002 г. Бургаската гражданска камара учредява
награда на името на Димитър Бракалов. Призът се връчва на личности с
принос за развитието на Бургас в областта на духовната и
предприемаческата сфера. Статуетката е изработена от скулптура Радостин
Дамасков и се връчва в храма "Св. Св. Кирил и Методий” на 11 май –
празника на светите братя първоапостоли.