  | 
          
			 			    
		  												
					   [ 
		  		  Форум Бургас
		  		]
						
					   [ 
		  		  Добави сайт
		  		]
						
					   [ 
		  		  Добави обява
		  		]
						
					   [ 
		  		  Добави хотел
		  		]
						
					   [ 
		  		  Добави екскурзия или круиз
		  		]
						
					   [ 
		  		  Добави снимка
		  		]
						
					   [ 
		  		  Блог
		  		]
																																																																																																																																																																																																														
		
							
		   
		   
		  		 							 
			 
             
            Начало › Мария Кондакова › Поети › * * * 
  
										
 Оставих своя дом със двата кипариса,
 застанали до портата на стража
 и ничия десница не ми писа - 
 нито приятелска, нито пък вража.
 
 Но колкото навлизах в пъстър свят,
 растеше двойно къщата зад мен
 и стаите и ставаха палат,
 а дворът слънчев - оксижен.
 
 И всяка вещ бе скъпа като злато.
 Невидима, докосвах се аз пак
 до прегорялото ж саксията мушкато,
 до книгите със диамантен прахоляк.
 
 Догдето бързах да живея като бързоход,
 едно дърво бе расло в нея и бе дало плод.
 
 
   
									
					 
					| 
					 | 
				 
		
			
				 
					
			
			
			
			
 
			 | 
			
				  
				1010	
			 | 
			
			
			 | 
		 
		 
					
				  | 
				  
				 
               
                 | 
               
               
                 | 
               
             
			 
			
                 | 
		
         | 
			
				 
				
			
 
  
  
		  
  
  
 
			 |