[
Форум Бургас
]
[
Добави сайт
]
[
Добави обява
]
[
Добави хотел
]
[
Добави екскурзия или круиз
]
[
Добави снимка
]
[
Блог
]
Начало › Христо Фотев › Поети › Пет години от кончината на Христо Фотев
Из подготвената за печат книга “Акустика любовна” (Отвъдни монолози на Христо Фотев), Спектаклов и кинематографичен романс
Необходимо уточнение
Христо Фотев е роден в Истанбул на 25 март (неделя) 1934 година – на Благовещение. И почина в София на 27 юли (събота) 2002 година – в деня на Св. Седмочисленици и в деня на Св. вм. Панталеймон.
От 29 юли 2002 г. (понеделник) Христо Фотев с някакъв “телепатичен глас”, с все още необяснимо напълно “братско съмишленичество” започна “да ми диктува” свои монолози. Дали бяха от още “земната” или вече “небесна” негова Душа и Дух – не зная. Но всеки монолог беше изграден като напълно самостоятелно стихотворение.
Всичко може да казвате – лудост, мистериозност, измишльотини… Поне в едно съм сигурен: Духът на Христо Фотев, неговата бяла-бяла Творческа Свиша Енергия и сега е в Бургас и в Созопол, и в Равадиново, и пак в Бургас… Но не в София, не! Тялото му чака, ридае да бъде препогребано тука – в Бургас. Душата му не иска бюст-паметник. Цял ръст да бъде иска. Крачнал, в движение-летене. Малко поприведен, готов като за излитане. И тук – в Бургас. И същото копие на паметника – и в Равадиново.
Най-близък бях с Христо Фотев в периода 1978 – 1985 г. Сближих се благодарение на учителя по физическо възпитание и интересен карикатурист Александър Атанасов, брат на известния тогава художник и общественик Тодор Атанасов. Със Сашо (Светлина на Душата му!) работихме в едно училище – в бургаското основно училище “Димитър Благоев” (сега – “Пейо Яворов”). Аз бях там заместник-директор, а после и директор. Трябваше да помогна на сина на Христо Фотев. На малкия му син, който носи неговото име – и той Христо се казва. Ей така – по човешки, по мъжки, а не служебно. По бащински почти да му помогна в трудната пубертетна възраст. Може би заради това, а може би и заради общата ни тракийска бежанска участ, но аз започнах да се обръщам към него с “бате Христо”, а той с името “Митко”.
Имам не малко разговори по онова време с него. И си ги записвах. Той не само ми позволяваше, но и ме подтикваше към това. И ми поръчваше някой ден да ги публикувам. Веднъж, “като си говорихме” с особената енигматичност и щедрост на неговото Мълчание, той с бавен и унесен глас ми рече: “Митко, аз съм роден на свят ден – точно на Благовещение. И на свят ден ще си отида от “белия земен свят”… И знай – Словото българско и славянско е Лечител на Човечеството! Че е мъдро и премъдро. И сладко, и звънко – като медоносно жужене…”
Тук предлагам няколко от неговите “отвъдни монолози”. А иначе те са повече от стотина. Вече съм ги подготвил за отпечатване в цялостна стихотворна книга с отворен характер – като спектаклов и кинематографичен романс със заглавие “Акустика любовна”.
Вярвам, че и Община-Бургас, и Областното управление – Бургас, а също така бургаски и български бизнесмени, бургаски и български институции и фондации, приятели и почитатели ще помогнат за отпечатването на тази книга. Точно в годината, когато България влезе в Европейския съюз и се навършват 5 години от кончината на българския, европейския и световен литературен творец Христо Фотев. Дано!
Димитър КОСТАДИНОВ
УЛЯНА, МИЛА УЛЯНА,
Любовното Чувство е Рана!
Ядосвах те яростно, грубо...
Неделна и делнична туба,
ахмашка, изпразнена туба –
от други изпразнена с мене –
ме втурваше в зли откровения.
И Мислите Свиши се блъскаха
с дивашки и зли откровения...
От валса и румбата на Алкохола
престъпни слова аз отронвах...
Уляна, мила Уляна,
Любовното Чувство е Рана!
Ярема аз бях на Душата ти –
в Душата ми ти беше Лято:
най-нежното, неповторимо...
Стопи във Децата ни, моля те,
и в Лятото страшната Зима,
от мене оставена, само от мене...
Да имат те смелост и волята
от всичката наша и моя Поезия
да стоплят Сърцата си с Думи интимни...
А аз си заминах с Амнезия,
но влюбен, единствено влюбен
във Свиша и Вечна ПОЕЗИЯ!
…Сега съм в Безкрая коруба –
изпразнена, суха коруба –
а там се е свила с езиче изплезено
Змията на Моя Живот на Земята!
Тя много на моята Нервност прилича,
на моята Нервност и моята Ревност...
И клъвва тя птиче след птиче –
и себе си само обича
със Обич екстазна и гневна...
... Целувам те, мила Уляна!
Любовното Чувство е Рана!
Децата ни с внуци прегръщай!
И никой дано не прилича на мене!
И в Космоса нямам аз своя си Къща –
Душата ми с Песове скита и стене!
Уляна, мила Уляна –
Любовното Чувство е Рана!
Целувам Те! Аз съм край Тебе –
едно непораснало Бебе!
…Поезия вая в Безкрая!
А пак съм със Тебе във нашата Стая –
Оная – на Острова – помниш ли ?!
Да имаше някой да ломне
в главата ми тарга със бира –
и да ме барикадира
на Остров самотен – и сам
да вия със Бурята там...
...Но все пак добре е, добре е,
че стъпвахме в Лунни алеи!
И можеше – светла и чиста –
да бистриш Душата на мене – Артиста,
Артиста на Думи фриволни:
от ярост и нежност –
и здрави, и болни...
А помниш ли Нежния Бриз
Целувките как ни понесе на “бис”?!
О, Боже, прости ми, Уляна –
Любовното Чувство е Рана!
И Тук – на НЕБЕТО – не мога
мехлем да намеря за Нея.
Не мога да трогна и Бога
от нашата Рана...
Немее
за нашата Рана и Бога...
Защо пък да трогваме Бога,
когато от Раната-Огън
къщовно топлее Безкрая!
И сам се обрекох – и зная
какво е Семейство с Дечица,
какво е Гората със Птици,
какво е Море със Рибари,
какво е Рибари без Лодки,
какво е Амнезия в Старост
и Старост да мърка във Котка,
Децата ти да са далече
и ти да си вече обречен
на гибелни, страшни интриги,
оплетен в Амнезни вериги...
Прости ми, о, мила Уляна!
Любовното Чувство е Рана!
1.02. 2003 г.
ХРИЛЕ СИ ИМА МОЕТО ПРИСТАНИЩЕ...
И МОГА
роднини и приятели, и морски капитани
излеко да ги гмурна във Морето – без тревога:
Сърцата им да не прихванат болест от Забрани...
...Тъй слънчеви Очите ви – със корабни сирени –
от вашето Отсъствие ще ви отнемат!
...Фосфоресцирайте с Любовните си пръсти – до насита
опитвайте от устни на пристанищни момичета!
Танцувайте с пристанищна и влакова Сюита –
елейни да сте капчици във вашето обичане,
възторжени и възхитени – с Божие отлитане...
29.07. 2002 г.
ХРИСТОСОВИ ЖЕНИ!
НЕ СА ЗА МЕН, НЕ СА.
Родени са да бъдат на Хляба те кваса.
И Квас са те чудесен, превъзходен –
Съзнанието страстно Те избродват.
Тъй нежни и добри! Аз – гневен и нехаен –
оплождах Чувствата им! И знаех, знаех, знаех
Фалцета на Душата им, на Тялото фалцета...
Оплождах им Прималата...
И светят, светят, светят
тъй лунноромантично – до Изгрева, до Изгрева!
Една агонизираща вибрация ме бризваше...
В Пътечката на Бриза на пръсти се изнизвах...
Христосови Жени, простете ми вините –
с вините ми телесни аз ваях ви във песни,
с вини душевни влизах в любовно-нежни бризове!
16. 08. 2002 г.
ХАЙВЕР СИ ИМА РИБАТА –
ХАЙВЕР, ХАЙВЕР, ХАЙВЕР.
Роднина ми е Рибата – хайверът ми е чер...
Изгревът се люшка, люшка – Морето не е до колене.
Слънцето се смее, смее – а Морето стене, стене...
Тъмнината е обречена в Светлината да се вглежда.
Обичливи са Очите – и не питат свойте вежди.
...Форсмажорно и минорно мога, мога да обичам!
Обичта ми слънчевее – плисва се, с Морето тича...
Тананикам си наяве и наяве си свирукам.
Еховита е Душата – слънчевее от сполука!
...Възкресих се във Момиче – Изгревът ни нежи, нежи!
И в Небето, и в Морето
слънчеви сме и копнежни!
19. 08. 2002 г.
ХВАЛИТЕЛ ДОСТОЕН
НА ЖЕНСКИТЕ ФОРМИ АЗ СТАНАХ.
И можех
развихрен и нежен – подобно на морски вълни –
из Звездни квартири да обладавам с прекрасно Възторжие
Създания свиши и древни...
И без вини
тровител и сладък лечител съм бил на телата им стръмни...
О, Боже, защо ме остави до старческа немощ, защо
Фаворизира дори изтощеното тяло? 3ащо?
...Освежено и дъхаво вихрих Кръвта си безумна!
Трябваше млад да си тегля с Любовна наслада куршума:
Енергичен когато бях – не медуза, изхвърлена в столичен град.
...Всесъздателю, пак върни ме в Бургас – и влюбен, и млад!
Точно в крайморска алея цял ме извай – поприведено-нежен:
да се обръщат Жените към мене с Любовни Копнежи!
26. 10. 2002 г.
ХРИСИМИ СА И ЖЕСТОКИ
ВЛЮБЕНИТЕ УСТНИ –
Райскотръпни, Райскопъпни: сякаш са Смокини!
Истерично аз ги близвам и отхапвам тъй изкусно –
сладострастните им тръпки във леглото ще ме сринат!
Точно там – в леглото искам. Но сега съм под Смокиня –
островейна и крайморска: с форми на гъркиня...
Фигурата ми е мачта! Мачта ли?! Гребло!!!
Оседлай се, мила, нежно на Греблото ми! Не щеш?!
Тъй се люшкаш, тъй се кискаш... А пък аз – във пещ!
...Ехото ни отмалява – гмурна се в Морето.
Вечерта ни онощява – под Смокиня лунно светим!
7. 09. 2002 г.
Хрусна ме Любовната Измама –
или нещо още по-жестоко...
Рипна нейде от Небето Мама –
Тати тъпче в своя си посока...
Излетях при тях – и вече мога
да кръстосвам Джунглата на Бога:
СЛЪНЦЕТО е тука по-красиво.
Няма кръчми – и е диво, диво...
Танц маймунски някой ми предлага –
взе чепика яко да ме стяга.
Оглушавам в Папагалски рими!
Боже, на Земята пак върни ме!
...Фосфорен съм и светулков – искам
пак в Бургас МОРЕТО да ме плиска:
Освежени гларуси да мътят
Мислите, в главата ми прикътани.
Тайните Любови да ме глезят
със отрова на Змии изплезени.
Есенни Смокини да изсмучат
сладостта ми на бездомно Куче,
Ветрове в Очи на Капитани
да лекуват Божите ми Рани...
...Хрусна ме Любовната Измама –
или нещо още по-жестоко.
Мира на Небето нямам, нямам.
Тръгвам към Морето – във Посока
точно към Бургас, че там съм аз
в истински екстаз и във прехлас:
там съм най-реален и вълшебен
кръчмен или бюстов – но потребен!
О, Жени, спасете ме от Бога –
свой съм във Бургас и ваш съм Огън!
14. 09. 2002 г.
|
|
|
957
|
|
|
|
|
 |
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
Публикувайте Вашата информация - Сега ТУК!
