Мажоритарният кандидат и водач на листата е самият председател на партията Волен Сидеров. Роден е през 1956 г в Ямбол в семейство на икономист, главен счетоводител на водещия тогава в града завод „Сила“ и на учителка по немски език. Баща му – Никола Петров Сидеров е роден в Сливен, син на бежанци от Одринска Тракия. През 1913 г. дядото и бабата на Волен Сидеров – Петър и Златка бягат като деца от Булгаркьой – тракийския Батак.
Завършва математическа гимназия в Ямбол, след което е приет за студент в Духовната академия в София. Напуска я, когато разбира, че ректорът е гей. По-късно учи българска филология, която също напуска, заради несъгласие с виждането на преподаватели, които отричат първозначението на старобългарския език за сметка на т.нар. „църковнославянски“. Завършва полувисше училище по фотография и тази професия му дава свободата на преживяване през годините на комунизма, така че да не зависи от тоталитарната система, партийния апарат на БКП и от ДС. Пише стихове, проза и политически есета, които са излъчвани по радио „Свободна Европа“ преди 10 ноември. Работи в Музей на българската литература до 1989 г. В края на 80-те години Сидеров организира издаването на самиздатски списания и участва с текстове в тях - „Глас“, „Мост“, „Време“. През 1989 г., преди падането на Живков участва в дисидентските движения Независимо дружество за правата на човека и „Подкрепа“. Основател и секретар на софийската организация на „Подкрепа“ през септември 1989 г.
След 10 ноември 1989 г. участва във формирането на опозицията в България. През януари 1989 г. издава и списва първият опозиционен вестник в България „Кръгла маса“, който изразява виждането на току-що оформилата се политическа опозиция на БКП. Съосновател с още 8 човека на вестник „Демокрация“, където е политически коментатор от пърпвия ден до септември 1990 г. Тогава по предложение на издателския синдикат на в. „Демокрация“ е предложен и утвърден от Координационния съвет на СДС за главен редактор на „Демокрация“. Превръща вестника в модерен за времето си всекидневник и го оставя с 240 хиляди тираж през 1992 г. В следващите години е главен редактор на списание „Експрес“, „София 7“ и зам.главен редактор на в. „Монитор“. В „Монитор“ Сидеров има над 1500 статии на тема българската национална идентичност, православие, глобализъм. През май 2003 г. Волен Сидеров е поканен от Валери Симеонов да води всекидневната рубрика „Атака“ по телевизия „Скат“. В продължение на две години той получава хиляди писма и предложения от зрителите на „Скат“ да учреди политическа формация с националистически идеи – идеите, които самият Сидеров прокламира през последните десетина години. От средата на 2004 г. Сидеров запазва в Софийски градски съд името „Атака“ за партия и граждански съюз. Новият закон за партиите от април 2005 година обаче забавя регистрацията на партия „Атака“ и го принуждава да участва в изборите като коалиция с две други партии мандатоносителки. На изборите през 2005 г. Коалиция „Атака“ взема 9 % от вота на българите и става феномен в българската политика. Регистрацията на партия „Атака“ излиза през юли 2005 г. и оттогава тази партия участва в: избори за президент, в избори за европарламент, в местни избори, в още едни избори за европарламент. През 2006 г. Волен Сидеров отива на балотаж срещу Георги Първанов и взема 650 000 гласа.
Женен е, съпругата му Капка е главен редактор на в.“АТАКА“. Националният председател на ПП“АТАКА“ има висше образование – богословие.