 |
[
Форум Бургас
]
[
Добави сайт
]
[
Добави обява
]
[
Добави хотел
]
[
Добави екскурзия или круиз
]
[
Добави снимка
]
[
Блог
]
Начало › Тони Димитрова › Музиканти › Зад кулисите с Тони Димитрова
Проблемът не е, че няма хубави песни, а че те живеят само два дена,
докато тече "Бургас и морето". Българските радиа трябва да въртят
повече български песни - смята гласовитата певица
Тази година слънчевата изпълнителка на култовата песен "Ах, морето"
Тони Димитрова се изяви в ново амплоа като водеща на конкурса "Бургас и
морето". Талантливата ни певица се справи блестящо и с това
предизвикателство, спор няма. Както всяка година, бургаският фестивал
бе последван от медиен разбор на събитието, като критиките подминаха
единствено водещите му. Разговаряме откровено с
дебютантката-конферансие Тони Димитрова за вълненията й около
единствения оцелял до днес конкурс за българска забавна песен, като
изключим експортния конкурс за българска песен за "Евровизия".
- Страстите около "Бургас и морето" вече затихват. Дебютът ви като
водеща определено беше много успешен. Ще споделите ли как се чувствахте
на сцената в тази роля?
- Аз по принцип много се вълнувам на всяка моя изява. Дори когато пея,
пулсът ми сигурно достига 500 удара в минута. По същия начин се
чувствах и сега на сцената. Един певец пее или вярно, или фалшиво, един
водещ по същия начин или говори вярно, или фалшиво. За мен беше много
важно да налучкам верния тон. Няколко дена преди конкурса ми се обади
Богдан Томов и ме пита: "Ти сега готвиш ли се?". Готвя се и много се
притеснявам - отговарям му аз. И той ми каза следното: "Виж какво, не
се опитвай да бъдеш водеща. Просто бъди си ти!". И когато взех
сценария, седнах вкъщи и прочитайки репликите на Асен, почнах да си
мисля как бих отговорила на тези реплики в живота. Факт е, че на
сцената ми пролича, че съм притеснена, защото всичко беше много
различно, видът ми беше много различен, а и слушалката непрекъснато се
навираше ту в устата ми, ту се плъзгаше далече от нея. Затова накрая
реших да си я държа, за да не се чувствам дискомфортно и да си казвам
спокойно думите.
- Кое е по-трудно - да си водеща или участничка в конкурса?
- Това са две съвсем различни неща. Ако сега изляза като участничка в
конкурса, не съм сигурна, че мога да издържа на напрежението, защото
през години, вместо да получа рутина и да развия някакъв сценичен мазол
в душата си, аз все повече се вълнувам. Особено когато пея в Бургас. Но
като изпълнител не бих се явила повече на "Бургас и морето", защото
човек трябва да има мярка. Аз съм печелила вече предостатъчно награди
от този конкурс и съм напълно съгласна със статията, която излезе в
миналия брой на вашия вестник, че не трябва едни и същи хора да се
явяват всяка година. Човек трябва да има мярка и на сцената, защото
пресоли ли манджата, хората започват да "преяждат" от неговото
изкуство, колкото и да се харесва и каквото и да е то. Не бих се явила
и като певица на рецитал, просто защото не съм единствената певица в
България, а и гледам в Бургас да пея максимум два-три пъти годишно. Със
сърцето си усещам, че просто трябва да имам мярка. А и нещата се
промениха, когато голямата награда стана толкова голяма. Когато аз
участвах, тя беше около 1000 лв., пък и аз никога не съм се явявала
заради наградния фонд, но сега нещата загрубяха, защото вече става дума
за една крупна сума. Иначе е прекрасно, че общината направи такъв голям
награден фонд.
- Кметът Димитър Николов каза на връчването на наградите, че с всяка
година нивото на конкурса става все по-високо. Като човек от кухнята на
"Бургас и морето" - вие сте били и изпълнител, и член на журито, а сега
и водеща - какво може още да се направи, за да се "овкуси" фестивала,
без да се пресолява?
- Когато излязох втората вечер, аз съвсем спонтанно нарекох фестивала
"Нашия празник "Бургас и морето", нещо, което не беше написано в
сценария. За мен този конкурс винаги е празник и аз не му търся
негативите. Прекрасно е, че тази година много се разчиташе на бургаски
екип, че балетът беше бургаски и оркестърът беше бургаски и групата
"Горещ пясък" си е бургаска - изобщо нека да се използват бургаските
кадри. Но технически имаше доста неуредици, така че смятам, че в
общината трябва да има екип от десетина души, които да отговарят за
този фестивал и да са наясно със задкулисната техническа част на
нещата, не само с това, което се вижда от всички на сцената. Трябва да
има хора, които да започнат няколко месеца преди конкурса да си
избистрят нещата и да преценят колко хора ще са нужни за всичко и
постепенно да се изясни чисто техническата страна, която буквално
"препъва" фестивала - нещо, на което сега станах свидетел и слава Богу!
никой не го разбра. Имаше критики, че сценографията не била достатъчно
добра. Тя сцената така беше препълнена с хора, че всичко допълнително
щеше да я претрупа. Според мене екипът, който прави фестивала - това е
един много доброжелателен съвет, който бип дала на неговото ръководство
- трябва много месеци преди конкурса да е наясно кой с какво ще се
занимава. И тогава няма да се изпада в паника и да се налага да се
променя сценария в последния момент, както сега например имаше и такива
случки, та затова трябва тези чисто персонални ангажименти да се
определят предварително доста по-рано. А що се отнася до критиките към
песните, за жалост не всяка песен може да стане хит и да се очаква
всяка година да се явява по една "Ах, морето". И още нещо, което е
много важно. По някакъв начин трябва да се направи така, че тези песни
да започнат да се излъчват не само по бургаските радиа, но и по
националното радио. Защото този фестивал се прави всяка година, а нито
една песен не вижда бял свят, освен две-три, чиито изпълнители се
радват на медиен комфорт по радиата. Това наистина е нещо, което вашият
вестник вече го написа, и аз съм напълно съгласна с него. Щом като
организаторите канят музикални редактори, те не трябва да идват на този
ол инклузив, както вие се изразихте, и само да се пекат по морето, а
трябва да си свършат работата до края и да бъдат задължени да пускат
после тези песни в ефир. Иначе защо се раждат тия песни, когато не
виждат бял свят - само за тия два дена живот ли? Макар че, особено
нашите радиа, би трябвало сами да се усетят да го направят, а не да
бъдат задължени да пускат песните. А когато каним редактори от
националните електронни медии, просто трябва да поставим категорично
условието после съответното национално радио да излъчва песните.
Толкова ли много искаме - да излъчват български песни по българско
радио. Някои наричат "Бургас и морето" селска вечеринка, за други той е
празник. Аз съм от тези, за които чашата е наполовина пълна, а не
празна и смятам, че трябва да си защитаваме песните, защото ако ние не
си ги защитаваме, тогава да вземем да уволним държавата.
- Васил Найденов сподели по време на рецитала си, че все се каните да
направите заедно дует. Ще видим ли скоро реализиран един такъв проект?
- Ние с Васил много се обичаме. Той ме нарича "кърмилнице", защото като
дойде в Бургас, обикновено отсяда вкъщи и когато стане дума за ядене,
все казва: "Аз обичам манджички" и аз специално съм му готвила
"манджички", ама такива, да топи в тях. Та от един месец насам той
настоява: "Дай да направиме един дует". А ние всъщност имаме дует с
него. Само че той е записан през 2001 г. и е излязъл в мой албум, но
нито той го знае, нито аз, защото той записа неговата част в София, аз
мойта тука в Бургас и не сме се срещнали да го изпеем. С Васил Найденов
аз мога да изпея само някоя чудовищно хубава песен, както беше
споменатата вече "Ти ли си?", но с нея нищо не се случи, нито пък
радиата я завъртяха. Ето че пак опираме до българските песни, които не
се въртят по българските радиа. Така че за мен ще бъде огромен празник,
ако с Васил направим нещо заедно, но това не трябва да е нещо случайно
и така записано някъде тук - там. Отделно, аз в душата си на Васил съм
връчила всичките награди на света и бих могла да му нося и куфарите, и
да му готвя манджички, и да го обичам, и да го слушам и да изпявам
всяка негова песен. За мен той е Васил Найденов тире Високотопков.
- Кои бяха вашите песни-фаворити на тазгодишното издание на бургаския конкурс?
- Едната от песните, естествено, беше песента на Стефан Диомов, втората
беше на Краси Гюлмезов - тази, която изпяха Кристина Димитрова и
Владко, другата ми песен-фаворит беше на Галя Ичеренска и на Бончо
Грозев, на Ники Манолов беше една от малкото весели песни на конкурса.
Знаете ли, аз обичам светли песни. А, и разбира се песента, която
спечели, в изпълнение на Васко и Силвия Кацарова. Всъщност Васко и
"Лека нощ" да изпее, пак ще ми е фаворит.
- Очакваме да ви видим на 17 август отново на сцената на Летния театър
в уникалния авторски концерт на академиците Тончо Русев, Стефан
Димитров и Стефан Диомов, организиран от обществената Българска
академия на науките и изкуствата...
- Да, аз с удоволствие ще участвам с него, защото съм много благодарна
и длъжница на Стефан Диомов. Концертът ще е по повод удостояването им с
титлите "академици", но иначе ще се нарича "Златните композитори на
България". Много се радвам, че ще участвам с любимите си хора, с
любимите си песни и най-вече пред любимата ми бургаска публика.
http://www.desant.net/show-news/18875/
|
|
|
989
|
|
|
|
|
 |
|
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
Публикувайте Вашата информация - Сега ТУК!