Аз вярвам, че на твоето рождение
край Босфора е станало знамение.
Там Господ, който бди за всичко буден,
дарил те щедро в твоя изгрев чуден:
твой пръв повой бил Пътят звездозлатен,
брилянтен дъжд се сипнал благодатен,
земята светнала и розова, и синя,
копринно нежна - Кирова картина.
И чул се благослов в простора роден - гласът Господен:
- Да бъде нов Икар за полет светъл,
сред първенците да е пръв свидетел
на туй, кое художници мечтаят!
В откритията да не знае краят
и на света във преходното време
да бъде рицар на непреходни подеми!
До него Ро - вградената му сянка
с неустоимо нимфена осанка.
Не два живота, а един - чудесен -
живот картина, стих, танцуване и песен.
И всеки полет, цвят и жест, и слава
със багри нека той пресътворява!
От Босфора да литне той - Жар птица,
до сетен дъх да бъде край Марица,
с душа за полет винаги готова
душите с багри той да очарова
и завладял безбройни меридиани
той българин навеки да остане!
...
На стиховете ми замлъква хорът.
Картините на Дикиро говорят.
Чрез теб, Художнико, и ний е подем летиме.
Благословено светлото ти име!