Новините от днес  Архив новини  Предстоящи събития  Последно от Форума Най-четеното за това денонощие:        В новини    В справочника  Най-четеното за последните 30 дни:    В новини    В справочника

Публикувайте Вашата информация - Сега ТУК!

e-mail адрес*: Заглавие на български*: Заглавие на английски*: Текст на български*: Текст на английски*: Въведете кода от картинката*: Всички полета са задължителни

Пеликанско царство

Изглед към Бургаското езеро

Бургаското езеро или Вая, както още е известно, е най-голямото естествено езеро в България. Разположено е непосредствено до Бургас, на площ от 28 квадратни километра.
Подобно на другите езера около града - Атанасовско, Поморийско и Мандра, е орнитологично важно място с международно значение, където гнездят, зимуват и се хранят хиляди редки и защитени птици.
Изобилието от риба прави езерото привлекателно за водоплаващите и през зимата. Тогава във Вая се "настаняват" стотици къдроглави пеликани. Само тук в България се спират и розовите пеликани по време на миграция.

Всяка сутрин горе-долу от началото на зимата огромно ято пеликани излита от Атанасовското езеро и преминава над Бургас. Всеки следобед се връща обратно. Проследявала съм с поглед полета им десетки пъти, очарована от невероятната им методичност.
Една сутрин, заредена с порядъчна доза любопитство, реших да ги последвам. Озовах се край езерото "Вая", където цяла колония къдроглави пеликани спокойно плуваше във водите му. В компанията на хиляди тръноопашати и кафявоглави потапници и малки корморани.
Естествено, всички птици не могат да бъдат видени с просто око, а само с достатъчно мощен бинокъл. Когато е много студено пък, голяма част от тях се скриват във високите тръстики и плитчините. Факт е обаче, че всяка зима Вая се превръща в зимната "столова" на огромен брой редки и застрашени птици, а самите те - в част от пейзажа на града.
"Повечето от птиците се хранят в Бургаското езеро, което е дълбоко и пълно с риба, а нощуват в Атанасовското", обяснява ми Димо Димчев от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), докато ме въвежда в тайните на езерото.
С интерес научавам, например, че при много студени зими във Вая долитат стотици хиляди гъски - денем се хранят из тръстиките, а вечер всички се струпват по средата на езерото.
Минало
В миналото Бургаското езеро е било свързано с Мандренското в общ морски залив, който е стигал чак до Върли бряг (край днешния комплекс "Меден рудник"). До там се е простирал навътре в сушата целият Бургаски залив.
Като другите езера край Бургас, Вая е била свързана и с морето. С течение на времето обаче се е отделила от него с пясъците, натрупани от морските течения и ветрове. По-късно, върху тях е изграден индустриалният квартал на града, а езерото е свързано с морето посредством канал с шлюз. Пясъчна ивица, широка четири километра, се оформила между Мандра и Вая и ги превърнала в напълно самостоятелни езера.
До средата на миналия век езерото е било високопродуктивно и от него са добивани стотици тонове риба, раци и дивеч.
Новопостроените наблизо нефтена рафинерия и редица заводи обаче замърсяват силно водите му и Вая загубва голямото си стопанско значение. Дълги години езерото се свързваше придимно с мъртвата риба, резултат от нелегални пробиви на нефтопроводи или изхвърлени в него отпадни води на промишлените предприятия.
Нов живот
Днес езерото не е толкова замърсено, показват проучванията на еколозите. А някои от промишлените дейности дори са ползотворни за биоразнообразието в него. Като добивът на пясък, който издълбава езерото и помага за развитието на по-голямо количество и повече видове риба.
Западната му част, където се вливат реките Айтоска, Съндър дере и Чукарска, преди десет години бе обявена за защитена местност. Там отново намериха убежище стотици видове птици, риби и безгръбначни животни, голяма част от които световно застрашени.
Така например, Вая е единственото място у нас, където зимува изключително рядко срещаната тръноопашата потапница. Наречена е така заради опашката й, която стърчи нагоре като трън.             
Езерото започва отново да "диша" пълноценно след като каналът, който го свързва с морето, бе изчистен и удълбан. Повече от 30 години той стоеше затлачен с купища боклуци, гуми и строителни отпадъци. След мащабна акция, организирана от активистите на БДЗП, от миналата година свободният достъп на стотици тонове морска риба към езерото отново е осигурен. А с това и богатия улов на местните рибари.
Сега остава общината да спази обещанието си и да постави контейнери за отпадъци и обозначителни табели край канала. Така безконтролното изхвърляне на боклуци в езерото окончателно ще спре, надяват се природозащитниците.   
Бракониери
и пеликани
Ако проблемът със замърсяването на езерото е отчасти решен, то този с бракониерския улов на риба все още стои на дневен ред. "Ромите в бургаския квартал Горно Езерово масово се препитават от Вая - ловят незаконно риба в огромни количества, а после я продават по улиците на безценица", ядосва се Димо Димчев.
И за обикновения минувач е видно, че десетки лодки всекидневно ловят риба в езерото, а лицензираните са само седем, допълва екологът. Много често Димо и колегите му се натъкват на пуснати мрежи в самата защитена местност, в които нерядко се оплитат и птици. Въпреки сигналите до Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), която трябва да следи за бракониери, резултат няма, жалват се те.
Бракониерите пречат да се осъществи и мечтата на десетки орнитолози и любители на птиците.  
В миналото единственото място за гнездене на пеликаните в България е било Мандренското езеро. След превръщането му в язовир и повишаване нивото на водите му, удобните места за гнездене изчезват, а с тях и атрактивните птици. Сега розовите пеликани се спират във Вая, но само за кратка почивка по време на миграция, а за размножаване предпочитат делтата на река Дунав.
За да привлекат за по-дълго пеликаните във Вая, преди няколко години доброволци построиха в езерото изкуствени дървени острови за гнездене на птиците. Както и малка къщичка наблизо, откъдето те могат да бъдат наблюдавани, без да бъдат притеснявани.
На разположение на любителите на пернатите е лодка за разходка "Мая". По време на деветдесетминутното пътешествие от специално изграден за целта пристан в квартал Долно Езерово до укритието за наблюдение и обратно пред ентусиастите "позират" големи ята къдроглави пеликани, корморани, чапли, патици, гмурци и рибарки.
Но не и розови пеликани. Или поне много рядко, а причината отново е до болка известна. "Интересното е, че пеликаните идват напролет, заселват се на островите, които явно им харесват, дори започват любовните си игри, но скоро ги напускат, притеснени от бракониерите", не крие Димо Димчев.    
Митове и легенди
Много са историите, свързани с Бургаското езеро.
Една от най-невероятните изглежда тази, че военен самолет, който катастрофирал над Вая през 70-те години на миналия век, още лежи във водите й. Дълбочината и голямата тиня направили изваждането на машината трудно и скъпо начинание, и така постепенно я превърнали в мит.  
Най-мечтаната обаче, би звучала така: в Бургаското езеро зимуват огромни ята къдроглави пеликани и гнездят цели колонии розови пеликани. Атрактивните птици могат да бъдат наблюдавани съвсем спокойно и от улиците на града.
И тъй като пеликаните се срещат само на Балканския полуостров, те са невероятна атракция за чужденците. Също, каквато са за нас папагалите какаду, или птиците ему, например.
Не е невъзможно, нали?

Източник: http://www.nasamnatam.com/.

2219