Стихове

БОЛНИЦА

Стара циганка виеше в задния двор -
безнадежно, продрано и голо.
Стига вече скимтя, изплаши ни хората ! -
санитарка размахваше пълни ръце.
Зад стъклата надничаха болни.

Буренакът във дъното се люлееше скрито -
там един, зажаднял за неделното свиждане,
запъхтяно любеше болната си женица.
От етажите горе ги гледаха -
замислено и загрижено.

И далече от своите хора единствени,
плах и самотен,
тук човекът усещаше страшно и просто:
никой не може да раздели доброто и злото,
смъртта и живота -
докато стискаме зъби и сме облечени
в тяло от плът и кости…

А прехвърчаха мълчаливо сестри
като ангели милосърдни, намръщени.
И се чуваше: тихо стъпят из въздуха
бели души,
чак от оня свят в своето тяло се връщат !



ТАЙНА

Камбаната разтвори зеленясала уста,
заблъска глухо натежал език.
Над селото слънчасало, над върбалака стар
изтежко се отрони къс метален звук.

Снижили глас, подвикваха през тарбите жени.
Мъжете спомняха умрелите и мачкаха каскетите рехави.
Премина котка през следобеда ленив
и светеха очите й оранжеви лукаво.

А насред път, сред спечената нива,
една жена се сгърчи в прахоляка.
И мърдаше коремът й като могила жива,
а въздухът миришеше на кръв и мляко.

Рождение и смърт - в един и същи миг.
Но мята се камбаната и мъртвия единствено опява.
Нима е по-значителна смъртта, нима е по-велика-
дори когато рождество над селото изгрява?

Не знае никой - само мъртвият лежи
с една усмивка странна и потайна.
Каквото е научил той, не знае никой жив.
С пръст върху устните изчезва във безкрая…