Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на Слънцето и култа към него. На същата дата източноправославната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Йоан, Янко, Яни, Яна, Янка, Еньо.
Според народните вярвания на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през цялата година.
Според народната вяра от този ден Слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина. В нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото Слънцето се е окъпало в нея. В някои краища на България се смята, че еньовската роса също има лечебна сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се разболее член на семейството. Има поверие и че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки, лечители и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. Набраните за зимата билки трябва да са 77 и половина - за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, на когото е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
Рано сутринта на Еньовден хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве. Ако сянката се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест.
За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плода от нивите и добитъка. Казват, че жени (баятелки, магьосници, наречени „житомамници“) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който й е поръчал "краденето". Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал - забраната да се жъне на Еньовден, според поверието този ден е "аталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването. В някои райони за гадания се изпълнява обичая "Еньова буля", в който участват момите и гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие. Булята е най-малкото момиче. Обличат го като булка, слагат му накити и червено було.
На 24 юни църквата чества деня на рождението на Свети Йоан Кръстител. Според християнската вяра неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Йоан Кръстител се ражда няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на река Йордан.
24.06.2006 09:26
Автор: Burgas Info
Ключови думи:
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
