Месеци преди президентските избори, докато в Германия тече световно по футбол, в България се разиграва политическо мачле на малки вратички. По света, когато се избира държавен глава, се говори за това какво ще прави държавата след този избор. Кои са следващите големи цели, каква е посоката, какви ще са животът и перспективата на хората.
У нас политическият разговор за това накъде и как страната ни ще продължи след 1 януари 2007 г. нито се е състоял, нито има намерение да почне.
Политиците държат топката на полето на дребното разиграване. Най-високата перспектива, към която смеят да погледнат, е „преодоляването на критиките на Европейската комисия". А какво ще се случва в България след това, никой явно не смее или не иска да мисли. Общо политическите вълнения сега са далеч по-скромни и са насочени основно към това кой ще се яви на изборите срещу президента Георги Първанов. И също така кой ще го подкрепи за втори мандат. В този турнир на малки вратички вече има няколко отбора, но липсва модерният тим, от какъвто българската политика има остра необходимост. Играчите са познати, известни са и възможностите им, и начинът им на игра.
Участниците могат да бъдат групирани в следните категории: традиционни, командири, кандидати на командири и ПР-кандидати. В първата група логично е Георги Първанов и отчасти Петър Стоянов.
Отборите на лидерските партии
Добре представени са отборите на лидерските партии, които се борят не за нова политика, а за егото на лидера си. Такова поведение има чисто лидерската партия на Иван Костов. Формация, която съществува заради скрития си лидер, е и „Атака". ГЕРБ, неродената още партия на Бойко Борисов, също повтаря командирския модел. За тази група е ясно, че ако не издигнат лидера си, то лидерът ще каже кой да
бъде издигнат. Групата на ПР-номинациите е и ще бъде най-голяма. В нея засега са Даниел Вълчев и Надежда Михайлова. Чака се Соломон Паси.
НДСВ влязоха последни в играта по най-характерния си начин - в търсене на случаен ефект и без да превърнат турнира в голям мач. Повечето от имената на евентуални НДСВ кандидати, нароили се за седмица, имат персонално медийно предназначение. Не се е произнесъл и лидерът Сакскобургготски. Миналата вечер той каза само: „до края на месеца ще имаме решение за президентските избори". Което може да означава всичко. Но не дава отговор какво е отношението му към СДС, към БСП или към Бойко Борисов. Както сам Огнян Герджиков е казал, оповестяването и на неговото име, и това на Милен Велчев, Николай Свинаров, Меглена Кунева е по-скоро самозащита на партията. От страх да не бъде заличена съвсем, разбира се. А НДСВ така или иначе голям мач вече няма, загуби го преди и на парламентарните избори м.г. Тогава имаше шанс за либерална коалиция, либерална политика и правителство и либерален кандидат-президент.
И всъщност истинската драма в тази партия е, че те си мислят, че от 3% електорална подкрепа по-надолу няма. Така, както се държат, с всеки изминал ден намаляват шанса за модерна десница, а и надеждата за нормален политически модел в България.
В модерните демокрации всеки кандидат за държавен глава винаги се изправя пред избирателите и дава подробен отговор на въпроса „защо се кандидатирам за президент". На този въпрос в България никой още не иска да отговаря персонално. Но за сметка на това обещава.
Градушка от обещания ни чака наесен
Миналата есен започна с потоп. Сега, като се има предвид как се разнасят облаците и колко слънца се опитват да изгреят, се очаква лятото да прелее в есента със силна градушка от обещания. Като си спомня глупостите, които Масларова обещаваше тогава за социалистически рай, сегашните кандидати се очаква да обещаят поне да ни създадат деца, да ни ги родят, за да бъдем по-силни в Европа. А заедно с това да решат и демографската криза.
20.06.2006 17:22
Автор: Burgas Info
Ключови думи:
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
