Танцовата двойка Албена Денкова и Максим Стависки ще създадат свое шоу, което ще представят из България. Това те заявиха за първи път в интервю за Топспорт. бг.
- Албена, с каква нагласа заминавате за Световното първенство?
- Отиваме да дадем най-доброто от себе си. Надяваме се естествено да спечелим медал в Калгари. Но и да не успеем, важно е за нас да спечелим признанието на публиката. Искаме по-добър резултат от Торино.
- Максим, какво ще правите след Калгари?
- Имаме идея да създадем шоу на лед двамата с Албена. Ние ще се опитаме да си бъдем и сценаристи. Ще покани елитни фигуристи и ще направим атракция, каквато никога не се е имало в България.
- Само в София ли ще бъде това шоу?
Максим: Не, но първото му издание ще бъде в столицата. После смятаме да пътуваме из страната. През август някъде мислим да изнасяме представления по Черноморието. Сигурен съм, че ще има голям интерес. Хората отиват на почивка за две седмици и това би било едно интересно разнообразие за тях.
- Добре, но на морето няма пързалки...
Албена: Има сглобяеми съоръжения, които са лесно преносими. Идеята ни е да изнесем спектакъл направо на брега на морето. Може би първите ни изяви ще бъдат дори безплатни за популяризиране на шоуто. Искаме да имаме представяния и в други големи градове на България. Там в залите можем да използваме преносим лед.
- А с кого сте говорили вече от световния елит?
Максим: Ние имаме много приятели сред най-добрите фигуристи. Някои от тях са ни един вид задължени, защото за символични суми сме участвали в техни програми. Литовците Маргарита Дробиазко и Повилас Ванагас със сигурност ще приемат такава покана. Мислим и за Мария Петрова и Алексей Тихонов от спортните двойки, както и един германски дует. Можем да се уговорим и с индивидуални изпълнители като французина Филип Канделоро, който е много атрактивен и прави много интересни програми. Има едни акробати на лед, които са много популярни, но в Съединените щати. Те правят невероятно шоу и ще взривят публиката само с поява на пързалката. Има още много наши колеги, които можем да поканим да участват в спектакъла ни. Всички, които са били на състезания в България са очаровани от организацията и топлото отношение на хората и с удоволствие биха дошли пак.
- За кога предвиждате началото на представленията?
Албена: Много зависи от това дали голямата зала в Зимния дворец ще бъде заледена. Но Максим е говорил с директора Асен Асенов и той му е казал, че за нас ще заледи пързалката, когато кажем и при това ще ни направи отстъпка в цената. Има и неща, които не зависят само от нас. Трябва да изпипаме детайлите, за да не се изложим от първия път.
- Мислите ли, че ще имате успех с този спектакъл?
Максим: Идеята се роди след нашето първо шоу в Зимния дворец. Хората от екипа на залата ни казаха, че не са я виждали толкова препълнена от години. А и много хора останаха отвън. Така че мисля, че ще предизвикаме интерес.
Албена: Говорихме и с нашите приятели Дробиазко и Ванагас, които правят подобна серия от шоута в Литва всяка година и те преминават при голяма посещаемост.
- От този разговор стигам до извода, че ще продължите да се състезавате поне още един-два сезона...
Максим: Не можем да кажем такова нещо още. Да, това зависи от нас, но също така и от „политическата” обстановка в нашия спорт. Можем да продължим да се борим.
Албена: Важно е и докъде ще ни стигнат нервите. Миналата година резултатите бяха много разочароващи за нас с това пето място на Световното първенство, след като през 2004 г. бяхме вицешампиони. Тогава с Максим решихме, че е крайно време да сменим треньорите. Решихме и на Олимпиадата да играем за публиката, независимо от оценките на съдиите и на кое място ще ни класират. Така и направихме: пързаляхме се за наше удоволствие и това на феновете.
- Да се върнем на онзи пирует в Торино. Ако го бяхте изпълнили безупречно, щяхте ли да вземете медал?
Албена: Не знам. С това се успокояваме, че останахме пети заради наша грешка, а не заради тенденциозност. Много по-болезнено беше за нас, когато във волната програма изпълнихме безупречно съчетанието си, а не получихме адекватните оценки.
- Това беше третото ви участие на Олимпиади. Какво си спомняте от предишните?
Максим: Първата беше в Нагано през 1998 г. Много дълго време прекарахме в олимпийското село, за да се аклиматизираме. Помня, че беше трудно. Това беше най-голямото състезание в живота ни дотогава. Разбира се, че бяхме много нервни.
Албена: Изпаднах направо в ужас, когато във волната програма една двойка преди нашето изпълнение изгасна осветлението в залата. Чакахме повече от половин час, за да отстранят аварията. Дадоха ни право и на втора загрявка. Краката ми трепереха от вълнение.Максим: В Солт Лейк Сити също ни трябваше дълга аклиматизация – и заради часовата разлика, и заради голямата надморска височина на пързалката. Иначе състезанието мина добре. Класирането ни беше нормално – седмо място.
- А на тази Олимпиада как се чувствахте?
Максим: Смело мога да кажа, че тя беше най-спокойният ми турнир поне от 5 години. Отидохме без напрежение. За това заслугата е на треньорите ни Наталия Линичук и Генади Карпоносов. Те имат голям опит, работили са с много двойки и знаят как да ни успокоят преди важен старт. Те ни показаха, че са сигурни в нас и излезнахме на леда в отлично настроение.
- Вие станахте любимци на публиката и в зала „Палавела”. Кога ще ви заобичат и съдиите?
Албена: Не вярвам това да се случи. От години винаги ни вземат от оценката. Докато при други танцови дуети веднъж вземат, друг път дават. А ние винаги получаваме по-малко.
- Това ощетяване не ви ли е карало да се замислите за смяна на спорта?
Максим: Ами на мен ми предложиха да се състезавам за България в бобслей четворка (смее се). Страхотно. Седиш втори в шейната и само се возиш. Сериозно, аз тренирам фигурно пързаляне от четиригодишен и никога не съм мислил да спортувам нещо друго. И с Албена е така.Вложили сме толкова много усилия и средства в това, че не може да става и дума за промяна.
- Защо решихте да направите клуб „Денкова и Стависки”?
Максим: Смятаме, че е хубаво да има традиции и приемственост. Нека децата да спортуват. А и защо Русия да има школа във фигурното пързаляне, а България – не? При нас на „Славия” има голям наплив, имаме много хубави и талантливи деца. По принцип българите обичат спорта. А и цените ни са умишлено занижени, за да могат повече деца да тренират. Фигурното пързаляне е много скъп спорт. Опитват се да пренасочват идващите да се запишат при нас към други треньори, но родителите твърдо отказват.
Албена: Надявам се да създадем и нашите наследници на леда.
- Какво мислите за идеята „София 2014”?
Максим: Подкрепя ме я напълно. Ако България получи домакинството на Олимпиадата ще бъдат построени нови пързалки и ще бъдат обновени съществуващите, което би било добре за нашия спорт. Като състезатели не се виждаме. Ще бъдем прекалено стари.
- Елитните ни спортисти в зимните спортове се броят на пръсти. Предложиха ли ви да бъдете един вид знамето на кандидатурата?
Максим: Не. Но ако ни поканят ще приемем с удоволствие. Не се чувстваме толкова велики спортисти – има къде-къде по-титулувани от нас.
- Максим, как приемат успехите ти в Москва?
- За роднините ми там е ясно. Но смело мога да кажа, че половината град ни подкрепя. След Торино ми се обадиха стотици обикновени руснаци и казваха, че ние с Албена е трябвало да вземем златото.
- Не е ли парадоксално: руснаци да викат за България във фигурното пързаляне?
Албена: Хората са много компетентни в нашия спорт и изразяват личното си мнение, а не някакъв патриотизъм. Това ни радва много разбира се. Чухме, че телевизионни журналисти са били мъмрени от началниците си, че са били твърде „пристрастни” към нас в коментарите си. Така е в живота. Едни печелят медалите, други – любовта на публиката.
Максим: В Москва сме по-обичани от Навка и Костомаров. Както е известно, Роман ми е приятел и разпускаме заедно от време на време. В Торино идваха след края на състезанието фигуристи и казваха откровено: „Честита титла Роман, но Албена и Максим бяха по-добрите”. На него не му стана приятно естествено. И аз мисля като Албена, че е важно да останеш в сърцата на хората. Във фигурното пързаляне има десетки състезатели без титли, които зрителите помнят, както и шампиони, които са напълно забравени.
- В този смисъл, не са ли малко надценени украинците Грушина и Гончаров?
Максим: В съдийските структури има доста хора от Украйна. Това може би обяснява техните успехи напоследък. Докато България няма съдийско лоби.
- Номинирани сте за спортисти на месец февруари в анкетата на Топспорт.бг и в. „Топспорт”. Очаквате ли да спечелите?
Максим: Не, има олимпийска медалистка като Евгения Раданова, която трябва да е преди нас. България има големи шампиони и те заслужават признание. В началото ни беше много неудобно да се явяваме на награждавания в анкети, защото не мислим, че сме най-добрите.
- Новият ви имидж на Линичук и Карпоносов ли се дължи?
Албена: Да. Те искаха по нищо да не приличаме на двойката, която бяхме през миналата година. Започнахме с промяна във външния вид. Поспорихме с Наталия – аз исках едно, тя – друго, но в крайна сметка постигнахме компромисен вариант. Мисля, че се получи много добре.
Максим: За моята прическа няма да кажа нищо. Но нашите треньори показаха вътрешната красота на Албена. Мои познати ми казват: „Не можем да я познаем, тя излиза на леда като кралица”. Треньорите промениха нашето самочувствие. Сега имаме голяма увереност.
- Излиза, че наставниците ви са и отлични психолози?
Максим: Да, винаги знаят как да ни мотивират и успокоят. Наталия е абсолютен професионалист. За нея няма тайни в нашия спорт. Била е олимпийски шампион, световен. Тя е неуморна, може да стои на пързалката 24 часа в денонощието. Изисква много и никога не е доволна. Тя и Генади имат страхотни виждания за всеки детайл, които винаги се оказват правилните.
Албена: Те ни дадоха много. Надявам се да им се отплатим с отлични резултати.
28.02.2006 13:13
Автор: Burgas Info
Ключови думи:
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
