Сивият сектор в България надвишава 30% от Брутния вътрешен продукт, съобщи Пиет Ренои, директор на холандската изследователска компания “Региоплан”.
Той представи свое изследване по време на организираната от Центъра за изследване на демокрацията международна конференция за перспективите на членството в Европейския съюз и сигурността в Югоизточна Европа.
В световен мащаб относителният дял на сивия сектор възлиза на около 10-12 на сто от световния Брутния вътрешен продукт, отбелязват експертите.
Със своя дял на сенчестия бизнес България се нарежда в групата на страните с най-високо ниво на неформална икономика в Европа, където е и Румъния.
В групата със средно ниво на скрита икономика са Полша, Словения, Унгария, Литва и Латвия, като там равнището на сивия сектор е между 14 и 23 на сто от БВП, показва изследването на “Региоплан”.
Холандските изследователи препоръчват на българското правителство да въведе стимули за излизане на сенчестия бизнес на светло, както и да стимулира повече притока на преки чуждестранни инвестиции.
Статистиката показва, че там, където има значително присъствие на чуждестранни капитали, нивото на сивия сектор е най-ниско. Като такъв пример беше посочена Чехия.
Най-важният фактор за ограничаване на сивата икономика е самото икономическо развитие.
Това е основният извод от представеното изследване за подземната икономика в Югоизточна Европа на Хърватския институт по публични финанси.
Чуждестранните експерти ни препоръчват още да се намали данъчното и осигурителното бреме и да се засили икономическият растеж, за да намалее сенчестата икономика.
Справянето със сивия бизнес до голяма степен зависи от администрацията, тъй като бюрокрацията и корупцията, за които Европейската комисия остро ни критикува в последния си доклад, са сред основните фактори, формиращи неформална икономика, изтъкнаха чуждите специалисти.
Те припомниха, че България от години има тромава бюрократична система на различни лицензионни регистрационни режими. От близо 3 години у нас се изпълнява специално решение на Министерски съвет, за намаляване и облекчаване на тези режими и подобряване на бизнес-средата, което обаче все още не е изпълнено.
Действаха 360 лицензионни и регистрационни режими на равнище централна администрация и 192 от тях трябваше да се премахнат, припомни Гергана Царева, директор на Дирекция “Регистрация, лицензиране и контрол” в Министерството на икономиката и енергетиката.
Тя уточни, че само 161 режима са премахнати или облекчени и 31 продължават да са висящи. Действащите в момента лицензионни режими в България са 39.
Освен от пречките в централната администрация бизнесът е особено затруднен от бюрократични прегради на местно ниво.
1% от фирмите срещат затруднения в централната администрация, а 49% от тях се оплакват от проблеми на местно ниво, каза още Царева, цитирайки данни на НЦИОМ.
Втората сесия на конференцията ще бъде посветена на неформалната трудова заетост.
Ще се проследят връзките между неформалната заетост и осигуряването в Югоизточна Европа, ще се обсъдят стратегии за преход от неформална към формална заетост.
В третата сесия ще бъде разгледана трансграничната престъпност в региона и ще се обсъдят предизвикателствата пред сигурността в Европейския съюз.