Миналата седмица екипът на проф. д-р Рангел Гюров от Нов български университет бомбардира пресата със сензационни новини, пише вестник "Стандарт" в днешния си брой. Предсказа земетресение в близките 30 години с разрушителни жертви за столицата и с магнитуд над 7 по скалата на Рихтер. Малко преди това оповести, че е открил сапфири и рубини в Странджа - на места, където никога не са били откривани подобни камъни. Оня ден пред "Стандарт" проф. Гюров съобщи, че е намерил прословутия "библейски камък" - шмиргела, който досега не бил срещан у нас.
За българите, особено за дамите, рубинът и сапфирът са нещо, което блещука от витрините на магазини от ранга на "Тифани".
Както и диамантите. Оказа се обаче, че всички те могат да бъдат намерени и в нашите планини. Вярно, че трябва да преровите тонове руда за грам от скъпоценните камъни, ако перифразираме Маяковски, но пък според българските геофизици си струва. Защото доказва как се извършват земните движения, какви са били историческите поминъци на народите, населявали дадено място.
Миналата година екипът на проф. д-р Рангел Гюров откри диаманти в Родопите, а тази година наред бе новата му сензация - корундите.
Това са скали, в които са запечатани сапфири и рубини, несрещани досега у нас. "Нямат обаче производствена стойност", шегуват се от екипа. С други думи, бижутерите и дамите да не очакват цените на пръстенчетата със сапфир да паднат в близко бъдеще.
Според проф. Гюров единственият открит камък с производствено значение е шмиргелът, наричан още библейски камък.
С него според Библията били гравирани имената на 12-те синове на Израил върху нагръдника на първосвещеника.
Причината е, че той бил смятан за най-твърдия камък преди повече от две хилядолетия. "Досега се приемаше, че подобен абразивен материал може да се намери
само
Гърция,
Турция и Масачузетс
Оттам той се доставя в цял свят, защото и до днес се използва като абразивен материал.
А ето че за първи път излезе и у нас", доволен е проф. Гюров.
Главната причина за задоволството му е, че с това се оборва стара теория, според която местността Камъка близо до река Велека е била тракийско светилище.
"Учените дълги години са предполагали, че е такова благодарение на странните изкопи с форма на луни и звезди. В действителност обаче това е бил нещо като производствен цех, откъдето траките черпели материал, за да наточват мелничните си камъни и някои оръжия. Естествено в хода на разкопките някои от камъните се чупели и образували кратери във формата на луни или напомнящи малко на слънца и звезди.
Така се родила легендата, че това са древни светилища, където траките се кланят на боговете си", твърди проф. Гюров. Той обаче признава, че е възможно някое от местата да е било и светилище.
Само че тогава се ражда друга връзка - че траките обожествяват местата, откъдето черпят производствен материал за дейността си.
"Никога не съм бил съгласен, че това е народ, който се отдава единствено на култове и земеделие.
Траките са били много добри майстори, имали са стопанска дейност и вероятно са центрирали светилищата си точно на местата, където боговете са им дали находища. Ние например тръгнахме точно по пътя на тракийските светилища, за да открием библейските камъни. А много често в близост до тях
има
и находища
на желязо
както и на други метали. Повечето траки са идвали с ръчно направените си лодки по р. Велека от юг, за да вземат материали.
По едно време шмиргелът добил дори баснословна стойност, защото служел за заточване на саби. Струвал по-скъпо и от злато", разказва проф. Гюров.
Сериозна желязна жила те открили в близост до друга местност - Леяците. Ученият предполага, че тя е дошла от стара форма на "леяр", защото там се леели различни метални прибори.
Засега професорът все още не се е консултирал с траколози за интересната си находка. "Проф. Китов се занимава с други неща, но съм убеден, че нашето участие в подобни изследвания ще подскаже на траколозите и други връзки за това как древните са определяли свещените си места", твърди ученият.
Според Рангел Гюров производствена стойност откритият от тях шмиргел може да намери и в наши дни, но още не са проучени размерите на находищата. Той не се наема да определи съвременната финансова стойност на камъка, който преди хилядолетия е бил по-ценен от злато.
Със сигурност вече не е толкова скъп, но пък научната му стойност се мери в други единици, обобщава Гюров.
24.10.2005 05:07
Автор: Burgas Info
Ключови думи:
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
