Отнетият лиценз на Юпитер разкри дупка в закона
в. Сега
Отнетият в понеделник лиценз на бившата застрахователна компания "Юпитер" (настояща "Хилдън") - първият от действието на сегашния закон за застраховането, поставя доста процедурни въпросителни, освен напрежението за застрахованите. Влизането на назначения от Комисията за финансов надзор (КФН) квестор в дружеството означава, че то няма право да сключва нови застраховки, както и да разширява покритието на вече сключените, да увеличава срок или сума. Така, ако настъпи застрахователно събитие - например катастрофа или увреждане на имущество, застрахованите в "Хилдън" могат да предявят щетата пред квестора на дружеството.
Според КФН в момента няма основания да се иска фалит на дружеството, така че вероятно то ще бъде обявено в несъстоятелност. Ако все пак се стигне до обявяването на застрахователя в неплатежоспособност, това означава, че активите му са недостатъчни, за да се покрият задълженията. Тук идва празнината в закона, тъй като няма откъде да бъде покрита разликата. Вече има идея да се създаде фонд с вноски от застрахователите, от който да се обезщетяват застрахованите в случай на фалит на компания от бранша. От парламента зависи дали тя ще намери място в Кодекса за застраховането.
Въвеждаме еврото преди Полша
в. Стандарт
България може да въведе еврото преди Полша, Чехия и Унгария. Може да пазаруваме с единната валута още от 2009 г. Това е едно от най-големите предизвикателства пред страната ни, което е заложено в стратегията на Българската народна банка за присъединяването ни към Европейския валутен съюз, съобщи Калин Христов, съветник на управителя на БНБ. Той участва в семинара "Икономически и паричен съюз и новите държави членки: година след присъединяването".
Христов посочи, че страните от "втората вълна" като Полша, Чехия и Унгария започнаха да отлагат във времето влизането си в еврозоната. Според присъединителните документи те могат да заменят валутите си с евро още след 2006-2007 г. Техните централни банки обаче предпочитат да изчакат, стана ясно от изявленията на подуправителите им вчера.
Заради валутния борд България върви към еврозоната по "бързата писта", заяви Христов. Изчезнали са и съмненията, че е възможно левът да се обезцени след приемането ни в ЕС.
25% от земеделците са регистрирани
в. Сега
Само 60 хил. земеделци в България, или една пета от всички вече са се регистрирали като производители и след влизането ни в ЕС ще могат да ползват директните агросубсидии. По данни на агростатистиката земеделските стопани у нас са около 300 000, но се очаква малко повече от половината от тях, или около 180 хил. да отговорят на евроизискванията за получаване на субсидии.
Около 60% от земеделските площи в България в момента са замърсени от прекомерната употреба на минерални торове и препарати за растителна защита, съобщи вчера Вяра Стефанова от МЗГ.
Около 120 000 декара са площите, върху които в момента у нас се прилага биологичното земеделие. Тенденцията е до 2013 г. площите с биологично земеделие да нараснат до 8 процента от общата обработваема земя.
Шием с Китай дрехи за Европа
в. Стандарт
Българи и китайци ще пробиват заедно пазара за облекло в Европейския съюз. Заедно с Пекин готвим съвместна стратегия за износ на дрехи в ЕС. Това съобщи Диана Маринкева, изпълнителен директор на Асоциацията на дружествата от леката промишленост. Наши фирми са посетили далекоизточната страна и са разговаряли с китайски партньори за внос на евтини платове.
Облеклата ще се шият у нас и ще се изнасят в чужбина на конкурентни цени. 90% от фирмите за облекла у нас работят за износ. Нашите дрехи са предпочитани, защото са с по-добро качество и можем да изпълним поръчка в срок до един месец. А това не е възможно за китайските производители заради големите разстояния, обясни Христо Горанов, собственик на фирма за производство на конфекция, която изнася за Франция и Гърция.