Антимафиотите предприеха мерки срещу пиратската продукция в българското интернeт пространство след като Международният съюз за интелектуална собственост (IIPA) публикува доклад, в който настоява през 2005 г. България да бъде преместена в по-неблагоприятна категория в Списък 301 - т. нар. черен списък на САЩ на разпространителите на пиратски продукти и нарушителите на правата на интелектуална собственост. Очаква се оценката на IIPA да бъде записана и в Националния годишен търговски доклад на САЩ ,а в началото на май според в. "Капитал" - да стане ясно дали срещу страната ще се предприемат наказателни мерки.
На практика собствениците на фрий-сървъри временно ограничават търсачките да намират музикални файлове, както и на такива над 100 мегабайта. Но тъй като потребителите ще имат възможност да заобиколят ограниченията, прогнозите са, че очакваният ефект ще е минимален. Според Димитър Ганчев, управител на компанията БОЛ.БГ., лимитът от 100 мегабайта няма особен смисъл, защото клиентът може да раздроби файла си на по-малки парчета и пак да го качи на сървъра. Един филм например, чиято големина е около 700 мегабайта, може да се свали точно по този начин.
Заедно с предприетата мярка самите сайтове насочват потребителите си как да избегнат "временното неудобство". На повечето от тях може да се прочете не само предупреждение, но и съвети как да се избегне ограничаването на достъпа. На клиентите се препоръчва да се насочат към системите за обмен на файлове. Такива са адресите dc.bol.bg free.centrum-group.com, dc.find-bg.com, data.bg/torrents и т.н., където се ползват програми за личен обмен на файлове. По този начин се заобикаля централният сървър, който складира филми, музика, софтуер, и нелегалната размяна не може да бъде хваната.
Още преди срещата с НСБОП на повечето от свободните сайтове вече бяха премахнали директните връзки за изтегляне от каталозите с филми, музика и програми. Притежателите на страници са започнали сами да чистят съдържанието им. Хостваното (предоставяното безплатно дисково пространство върху сървър) от free.bol.bg пространство е намаляло, каза Димитър Ганчев. Такава реакция забелязват и собствениците на data.bg. Премахва се информация от интернет и най-вече музикални файлове с българска музика, потвърди и Росен Коларов, управител на "Дейта БГ".
Антимафиотите проведоха първата си среща със собствениците на фрий-сървъри на 24 март, броени дни след завръщането на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов от САЩ. Именно от Вашингтон се очакват евентуални наказателни мерки срещу България, ако не се справи с интелектуалното пиратство. Ограничаването на достъпа ще трае само 2 месеца, съобщиха след срещата в петък от НСБОП. На нея обаче не са били договорени пълен пакет от мерки, а само предложените от собствениците на безплатните сайтове. Причината е, че е отсъствала третата страна в казуса - носителите на авторски права за България, каза Теодор Захов, председател на Сдружението за електронни комуникации. Според НСБОП на 18 април ще се проведе нова среща, на която ще бъдат поканени и те, за да бъдат договорени конкретни параметри на сътрудничество.
Остава спорен въпросът кое съдържание в мрежата е законно и кое не, твърдят представители на безплатните сървъри. Според НСБОП в графата незаконни са филми, музика, картинки, расистки сайтове. "Не съм полиция, нито съд и не знам чии права нарушава един сайт", заяви Димитър Ганев. Осемдесет процента незаконно съдържание наистина е много, но въпреки това не е 100%, така че не всичко върху сървърите е нелегално, допълни той. Над 50% от файловете върху нашия сървър са чисто потребителски, т.е. съдържат лични страници със снимки и малки картинки, каза и Росен Коларов. По думите му от общо 6 млн. файла върху сървъра на "Дейта БГ" две трети са снимков материал от лични сайтове и не повече от 70-80 хил. са проблем на авторско право.
----------
В частта "Защита на интелектуалната собственост" тазгодишният доклад за България на външнотърговското министерство на САЩ за проблемите пред американския бизнес се отделя значително място на пиратството. В текста се припомня, че през май 2004 г. за пръв път от пет години България бе включена в специалния списък за наблюдение.
По-нататък се казва: "През последните години има траен възход на пиратството най-вече в продажбата на оптични дискове. Асоциацията на звукозаписната индустрия изчислява, че над 80% от компактдисковете с музика, продавани в България днес, са пиратски. Страната все още масово се използва за транзит на пиратски CD от Украйна и Русия към Балканите, Гърция и Турция. Пиратството на CD-R дискове се е увеличило значително и местният музикален бизнес страда особено силно от това.
Българските власти са неадекватни в оценяването и подхода към факта, че местните производители на празни български CD-R и DVD дискове допринасят за или дори генерират пиратска дейност. Законите са, общо взето, добри, но има нужда от още поправки, включително в НПК и наредбата за граничната защита на интелектуалната собственост. Правителството внесе проектозакон за административния контрол над производството и разпространението на оптични дискове, включващ и предложения на сдруженията IFPI и BAMP.
Одобряването му в парламента обаче е блокирано от управляващата коалиция и най-вече от депутати, вадещи аргументи, че така "ще се наруши независимостта на българските производители". Местните производители се оплакват от предложеното в проектозакона изискване да се постави върху празните дискове идентификационен код SID (Secure Identification) за проследяване на произхода. Според тях така ще са в неизгодна позиция спрямо конкуренцията от Тайван и други страни. Правителството няма нужния институционален капацитет и воля да се справи с големите проблеми по прилагането на закона и специално в борбата с организираните престъпни групировки
Сериозен проблем продължава да е софтуерното пиратство, макар че кампаниите за легализиране постигнаха забележими резултати. Според доклад на местни производители на софтуер благодарение и на доброто сътрудничество с органите на реда делът на пиратските продукти на пазара е намален до 71%. Това високо ниво обаче се запазва заради липсата на обвинения и присъди за пиратство. Само 5% от всички криминални процеси от последните пет години са приключили с присъда.
Изключително трудно става справянето с дистрибуцията на нелицензиран софтуер, качен на компютри, тъй като търговците на компютри инсталират на тях нелицензиран софтуер. Освен това българският пазар предлага огромно количество нелегални CD-ROM с пълни версии на най-различни откраднати програми. Растящ проблем е и разпространяването на нелегален софтуер по интернет."