Една от най-красивите и интересни карти на Средиземноморския басейн и Черно море е създадена от португалски майстор на карти, значително след падането на Цариград (Константинопол). Картната информация която тя носи, отразява състоянието на бреговете на Черно море през XIV век. Това е времето на стабилизирането на българската средновековна държава и преодоляването на династическите кризи.
Класическата мореплавателна карта, част от голям атлас на Атлантическия океан, Средиземно и Черно море е достигнало до нас в оригинал. Той е рисуван, цветен и понастоящем се намира в Националната библиотека в Париж.
Внимателният анализ на картата, която е изработена прецизно, освен всичко друго, дава точна представа за значението на несебърското пристанище. Градът е отбелязан с червено мастило, заедно с Константинопол и Варна – знак за големи и добри пристанища.
Над голямото и добро пристанище Несебър (missenbrja) се вее владетелски флаг. Специалистите по старите карти считат, че това е флагът на българския цар Иван Александър (1341-1371). Има обаче мнение, че това гордо развято знаме е по-късно и принадлежи на деспот или член на царската фамилия.
Дали наистина това е флага на българския цар Иван Александър или е по-късна тагма (знаме на едър феодал).
Една неочаквана съпоставка с короната на българската царица Теодора - съпруга на цар Иван Александър от прочутата миниатюра на Лондонското четвороевангелие от 1359 г. поражда и нов въпрос – Дали Несебър не е бил даден на Теодора? За Византия и България, Месембрия е била значителен град. Впрочем, Месемврия е свързана и с друга българска и византийска принцеса – Мария Кантакузин. До 1829 г. е запазен гроба на Мария Кантакузин, дъщеря на императора Йоан Андроник Палеолог Младши, която се е омъжила в 1355 г. в Андрианопол за княз Асен Михаил, син на българския цар Иван Александър. След смъртта на съпруга си тази принцеса се оттеглила в манастира при Месембрия, където се замонашила и умряла в 1390 г. Тя е била погребана в Старата катедрала. Гробът й се намирал някъде вляво при влизането в развалините. Надгробният камък е бил изваден от несебърския архиепископ от страх турците да не го вземат за строежи.
Картата на португалеца Хуан Мартинес ще бъде представена на обществеността на 16 септември при откриването на изложбата “Несебър и залива в стари карти и гравюри” заедно с още 50 изображения на “един от най-красивите градове в света”, както пише средновековен мореплавател. Изложбата остава в Несебър като постоянна експозиция в стария град, който е част от световното културно наследство.