Православната църква чества днес празника Свети Седмочисленици и паметта на Свети Великомъченик Пантелеймон.
До наше време са достигнали имената само на петима от преките ученици на Константин-Кирил Философ и Методий. Това са Климент Охридски, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Най-малко сведения имаме за СВЕТИ САВА. Неговото име се споменава в житието на Климент Охридски, както и в Синодика на цар Борил от 1216 г., където той е поставен редом с другите четирима ученици на солунските братя.
За СВЕТИ ГОРАЗД се предполага, че е роден в богат аристократичен род в земите на днешна Словакия. През 885 г., на смъртния си одър, архиепископ Методий посочва именно него за свой приемник. Поради принадлежността му към местния феодален елит Горазд вероятно не е бил прогонен от немското духовенство. Възможно е дори известно време да е бил и архиепископ. Съществуват обаче податки за дейност на Горазд и в района на Краков, Полша, където името му е включено в един църковен календар от XIV в. (под датата 17 юли). Интересно е, че в съвременна Словакия отбелязват деня му на същата дата. Нещо повече: словаците смятат Горазд за своя първи светец.
След преследванията и инквизициите от германския клир другите трима светци бягат в България, за която те "копнеели, мислели и се надявали, че ще им даде покой". Българският управител на Белград (столицата на днешна Сърбия) бърза да ги препрати на своя господар княз Борис I, който пък "жадувал за такива мъже".
За Климент, Наум и Ангеларий се знае, че се присъединяват към солунските първоучители дълго преди започналата през 863 г. Великоморавска мисия, така че те имат пряко участие в превода на богослужебните книги на старобългарски език. За първите двама е известно, че са българи, за третия това може да се приеме с голяма сигурност.
На СВЕТИ АНГЕЛАРИЙ не е съдено да развие голяма дейност в двора на княз Борис. Съсипан от гоненията във Великоморавия, той умира още през следващата 886 г.
СВЕТИ КЛИМЕНТ (ок. 838-916 г.) е най-старият ученик на Кирил и Методий. Според житието му той работи заедно с тях по превода на Библията и други богослужебни текстове. Малко след завръщането му в България, през 886-887 г. княз Борис го изпраща в областта на Охрид, Македония. Тук той кръщава деца, пише беседи и слова, учи местните хора на градинарство, лекува болни, строи църкви и манастири, за седем години обучава на писмо и четмо 3500 деца.
През 893 г. той е ръкоположен за епископ на същата област. Автор е на 63 поучителни и на 26 похвални слова, на множество химнографски творби, служби и др. Според гръцкия му житиеписец архиепископ Теофилакт Св. Климент Охридски "изнамери и други образи на буквите, по-ясни в сравнение с онези, които изнамери премъдрият Кирил". Това дава основание на мнозина учени да смятат, че Св. Климент е истинският автор на "по-ясната" кирилица, докато глаголицата се приписва на неговия учител Константин-Кирил Философ.
Овакантеното от Климент място е заето от СВЕТИ НАУМ. Преди това той прекарва около седем години в столицата Плиска, където изпълнява мисия, подобна на Климентовата в Македония. С името на Наум се свързва разцветът на голямата книжовна школа в българската столица. В Македония той прекарва чак до смъртта си през 910 г., настъпила в дълбоката му старост. Свети Климент пък го надживява с шест години. Мощите на прославения епископ се пазят в един манастир в град Бер, Гърция.
Паметта за апостолството на Св.Св. Климент и Наум е жива и до днес в областта на Охрид. Църкви, манастири и други материални следи, а също така предания и легенди свидетелствуват пряко за тяхното богоугодно и благородно дело. И сега имената Климент и Наум са любими кръщелни имена сред местното население.
Всъщност вече повече от 1100 години българите от всички поколения почитат дълбоко дейността на Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава. Всеки от тях има свой църковен празник. Освен това тези петима мъже, заедно с двамата солунски братя, се честват всяка година на 27 юли, като празникът им се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази и част от ръката на Св. Климент.
27.07.2005 08:36
Автор: Burgas Info
Ключови думи:
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
