В различните краища на България празникът се среща под различни названия: Трифон Зарезан, Трифонци, Триунувден, Трифон Чипия, Трифку и др. Посветен е на свети великомъченик Трифон, който е един от славените от църквата светци лечители, загинал мъченически поради това, че отказал да се отрече от християнската вяра. Като покровител на лозята свети Трифон е известен само на Балканите и то главно там, където живеят българи и гърци. Трифоновден се смята и за празник на градинарите и кръчмарите, които са под покровителството на светеца. Началото на празника трябва да се търси в прочутите Дионисиеви тържества в Древна Гърция. В изображенията на Дионис той е представен, като бог с венец от бръшлян и лозови пръчки на главата. В представите на българина образът на свети Трифон е обогатен чрез различни легенди. Най-известната от тях е свързана със светеца, който отрязал носа си, когато зарязвал лозето, откъдето идва и името му Трифон Чипия.
На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност. Зарязването се извършва предимно от мъжете, но стопанката още от ранно утро е омесила и изпекла хляб, украсен с лозница, натежала от плод - гроздове/моделирани от самото тесто/. Приготвила е пълнена с булгур кокошка, поставила е всичко в нова шарена торба. Рано сутринта ги дава на стопанина заедно с пълна бъклица вино, и го изпраща до портата. След празничната църковна служба мъжете се отправят към лозята, като водят със себе си свирач. Извършваните тук действия си приличат в цялата страна. Всеки стопанин щом пристигне на своето лозе, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от бъднивечерското огнище. Зарязването се придружава от благословии за богата родитба. Отрязаните свежи пръчки свиват на венчета, които слагат на калпаците си, през рамо, на бъклицата, а някои ги отнасят вкъщи и ги поставят на домашната икона. После мъжете се събират на обща трапеза в лозята с донесените яденета, придружена от песни и хора.
Най-възрастният от лозарите поставя в средата на трапезата босилкова китка, увита с червен вълнен конец и три лозови пръчки. Той подканя присъстващите с думите: "Който е честит, нека поеме китката и да стане "цар на лозята". Поема я избраният "цар" - той обикновено е добър стопанин, с добре гледани лозя, с добро име берекетлия. Всички го поздравяват, на главата му поставят корона от лозови пръчки. Качен на каруца, теглена от мъже, "царят" обикаля лозята и благославя - да се роди повече грозде и годината да е плодородна. След като си пийнат и хапнат мъжете се прибират в селото. Начело с музика, процесията обикаля всички домове, домакините черпят с вино. Празникът завършва в къщата на "царя", където жена му е приготвила трапеза. "Царят" трябва да се напие, за да има берекет. В различните краища на България се изпълняват и други обредни действия, чийто основен смисъл е осигуряването на богата реколта.
Трифон зарезан в различни краища на България:
http://www.treasures.eubcc.bg/main.php?act=search&act1=holliday&name=0vDo9O7tIMfg8OXn4O0=
Днес се чества Трифон Зарезан, Денят на лозаря
Fokus net
София. Днес се чества Трифон Зарезан, Денят на лозаря. Посветен е на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път започва да се чества официално през 1962 г. на деня на Свети мъченик Трифон.
С ПМС 20/1962 г. е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Според българския обичай в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино. Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" - обикновено някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод.
Днес е Свети Валентин: Денят на влюбените
14 февруари 2005 | 07:57
Агенция "Фокус"
Днес е Свети Валентин: Денят на влюбените. Денят на влюбените е католически празник, но от няколко години придобива значителна популярност и у нас. Празнуването му се датира още от римско време и е свързано с езически обичаи в чест на боговете Пан и Юнона.
Чества се в деня на християнския мъченик Свети Валентин, обезглавен на 14 февруари 269 г.