Единственият син на Захарий и Елисавета - св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, е роден на 24 Юни, няколко години преди Христос. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан и се заел да прокара пътя на Христовото учение сред юдейския народ.
В народните обичаи този ден е наречен Еньовден (Среди лето), защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата - "Еньо си наметнал кожуха да върби за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето "играе", "трепти" и който види това, ще бъде здрав през годината.
Еньовден е известен и с това, че срещу празника се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова по тъмно жените-баячки, магьосници ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Освен тях, за билки тръгват и много жени и моми - млади и стари, които берат различни треби и цветя, на първо място еньовче, от които после правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството, наричат ги на тях и ги оставят през нощта навън. На сутринта гадаят за здравето на този, на когото е наречена китката. После ги окачват някъде из къщата и през годината ги ползват за лекуване - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките.
Освен тези китки, с останалите набрани цветя и треви се прави голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване, преди всичко на хората, а не на добитъка, каквито са китките, набрани на Гергьовден, Йеремия или на Спасовден. Еньовденските билки се използват за лекуване на бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Важен елемент на Еньовден е измиването за здраве във вода (на река), лечебната сила на речната вода се обяснява с това, че слънцето "се е окъпало" в нея. Друг характерен обичай е грабенето, маменето на плода от нивите и добитъка. Той се прави и на Гергьовден, но е най-типичен за този празник, като стопанинът сам зажънва нивата си в средата или четирите ъгъла, за да я намери "житомамницата" вече "обрана".
Kакто на Нова година, Гергьовден и други празници, така и на Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Напяване на китки или пръстени е обичай, който се прави по подобие на ладуването.
24.06.2005 09:00
Автор: Burgas Info
Ключови думи:
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
