Международният ден на метрологията се отбелязва днес - в деня на подписването на Конвенцията за метъра - 20 май 1875 година. В България 20 май е обявен за професионален празник на метролога с решение на Министерския съвет от 17 май 2001 година.
Министърът на икономиката Милко Ковачев и председателят на Държавната агенция по метрология и технически надзор Ани Тодорова ще открият днес честването на професионалния празник на метролога в хотел "Кемпински-Зографски".
Началото на научната метрология със задача организиране, развитие и съхраняване на еталоните е поставено през 1888 година с приемането на 15 ноември на първия Закон за мерките и теглилките. Той въвежда модерния за времето си подход на единство на измерванията, като установява задължително използване на Метричната система. Законът изисква да се създадат мерки от "първи ред", които са основа за регулиране на плащанията в търговията и земеделието. Въвеждат се образец на един метър, изготвен от платина, образец на един килограм, изготвен от платина, и пет нови крини с вместимост един хектолитър, които представляват "българското кило". До приемането на закона няма норматив, който да застави и продавача, и купувача да ползват едни и същи мерки, поради което и контролът е невъзможен.
Според етнографа Христо Вакарелски българите най-често мерят в педи. По-малка мярка е чеперек - отмерен с разтворени палец и показалец. Още по-малка мярка е пръстът - дебелината на показалеца. Малка мярка е и клекавец - ставата до нокътя на палеца. По обиколката на свит юмрук при плетене на чорапи се определя дължината на стъпалото. Често като мярка за височина служи ръстът - "един човешки бой". Размерване на имотите се прави с крачката (разкрач) на човека. Дебелини се мерят с пръст, длан, ръка. Пространството се определя с площ, обработвана за 1 ден - нива от 2 дена оране, ден копане и други. Мярката за тежина е турската ока (1,28 кг), за млякото - ведро, за зърнените храни - шиник или крина. На проведената на 20 май 1875 г. в Париж международна техническа конференция 17 държави подписват Конвенция за метъра, с което метричната система става световна. Българският закон за мерките е един от първите метрологични закони в света и е признат от световните научни среди като един от най-съвършените в тази област. От 1 юни 1889 г. влиза в сила Законът за мерките за храни, а за останалите мерки и теглилки влиза в сила от 1 януари 1892 г. Въвеждането на новите мерки и теглилки в правителствените учреждения става задължително от 1 януари 1889 г. През 1910 година България получава два еталона - на единицата за маса /1 килограм/ и на единицата за дължина /1 метър/. Първите български еталони се оповестяват с Царски указ номер 14 от 27 февруари 1911 година, чието съхранение е възложено на Министерството на търговията и земеделието. Следващите национални еталони - на ом и волт, са утвърдени през 1972 г. и 1974 г. Главна дирекция "Национален център по метрология" /НЦМ/ към Държавната агенция по метрология и технически надзор /ДАМТН/ разполага с национални еталони на 6 основни единици от Международната система SI - метър, килограм, секунда, келвин, кандела и ампер. НЦМ поддържа националните еталони, продава единиците за измерване, изпитва и одобрява типа на средствата за измерване и разработва методики за тяхната проверка, съгласно закона за измерванията.
По случай професионалния празник на метролога Държавната агенция по метрология и технически надзор организира днес тържествено честване в НДК. Сред официалните гости са заместник-министърът на икономиката Евгения Колданова, делегати от Европейската комисия, членове на Националния съвет по метрология. За принос в българската метрология ще бъдат връчени почетни дипломи. Съвместно със Съюза на метролозите в България ДАМТН съорганизира Четвърта Национална научно-техническа конференция с международно участие на 25 и 26 май във Велико Търново. Тя е свързана с професионалния празник на българските метролози и 116 -годишнина от приемането на първия закон за мерките и теглилките.