25 март – Благовещение, Благовец – е денят, в който според светото писание, Архангел Гавраил донесъл на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий – Исус Христос. По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Народното поверие гласи, че на този ден долита кукувицата за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото; мечката се събужда от зимния си сън; змиите и гущерите излизат от леговищата си; невидимите самодиви – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Всички вярват, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото. В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари. Жените обикалят къщата, дрънкат с машата или огрибката по тенекия и наричат: “Бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че Дядо Благовец идва с железния топуз!” После те запалват събраната от пометения дом смет и всички прескачат огъня по три пъти срещу змийско ухапване.
На тържествената трапеза за пръв път се поднасят пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец, за да потече в тялото на човека “нова кръв”. Поднася се риба (печена или варена), пити и лучник.