Все още има политически и икономически проблеми пред Бургас-Александруполис
Гръцката страна е удовлетворена от предложенията за реализацията на строежа на петролопровода Бургас-Александруполис, но пред проекта има още политически и икономически проблеми. Това заяви във вторник пред РИА Новости анонимен източник, коментирайки последното заседание на българо-руско-гръцката комисия за тръбопровода, състояло се на 9 и 10 март в Москва.
Москва изисква за себе си много такси и преференции при строителството, експлоатацията и разделянето на правото на собственост върху петролопровода. Русия защитаваше позицията, че при разпределянето на дяловото участие в консорциума трябва бъдат отчитани фактическите вноски, каза източникът.
В този случай делът на Русия би бил по-голям, тъй като тя осигурява петрола и строителството. До неотдадна България и Гърция застъпваха позицията, че всеки един от участниците трябва да има по 33,3 процента от акциите, коментира РИА Новости.
В края на януари 2005 г. в Москва беше създадена инциативна група от компании, които да обсъждат проекта. Координатор на групата стана Тюменска нефтена компания-Бритиш петролиъм (ТНК-БП). От руска страна в групата влезе също така Стройтрансгаз и Промишлено-инвестиционната компания ТИСЕ. От гръцка страна участват Хеленик петролиъм, Лацис груп и Прометеус газ. От България предварително определеният участник е Универсален терминал "Бургас".
Към работата на инциативната група проявяват интерес Лукойл, заедно с Газпром, Роснефт и Транснефт, според изявление от гръцка страна. В понеделник обаче президентът на Транснефт Семьон Вайнщок обяви пред Третия общоруски форум "Енергийният комплекс на Русия в ХХІ век", че "Нищо няма да се случи, докато конкретни петролни компании не гарантират доставката на петрол чрез този тръбопровод". А вестник "Комерсант" отбелязва, че руските петролни среди не бързат да гарантират, че суровина от Русия ще преминава през този петролопровод, тъй като все още не са договорени транзитните такси.
По всичко личи, че водещата компания в проекта ще бъде ТНК-БП, пише РИА Новости. Руските петролопроизводители са готови да доставят суровини по тръбопровода, само ако бъдат изпълнени всичките им искания. България и Гърция обаче не са съгласни с тези условия. Преговарящите не дават информация дали е било договорено ограничаване на руските претенции или пък партньорите са се съгласили с всички искания на Русия. Но по изявленията от Атина може да се предположи, че има развитие в преговорите. Освен това цитираният от РИА Новости източник потвърждава, че страните са съгласували основните въпроси за разпределянето на разходите за строителство, както и на бъдещата собственост.
Докато по-рано проектът Бургас-Александруполис беше предимно подкрепян от руските петролопроизводители, то инициативата за втората вълна на активност по проекта е от гръцка страна. Държавата възнамерява да се обърне към ЕС за дотации за строителството на петролопровода.
Русия има голямо влияние в България - единственият нефтопреработвателен комбинат в страната е собственост на Лукойл. А това означава, че началото на проекта Бургас-Александруполис може да се очаква още в 2005-2006 г., отбелязва информационна агенция Регнум.
В същото време, във вторник Кремъл призна, че заради липсата на развитие на петролопроводната инфраструктура и забавеното разрастване на експлоатираните ноходища Русия ще е принудена да намали износа си на петролни и газови продукти. Миналата година енергийният сектор е осигурявал 56,5 процента от руския експорт. Според Министерството на икономическото развитие и търговията до 2008 г. този дял ще намалее до 53,3 процента, а до 2015 г. - до 43 на сто.
Като цяло делът на петролния и на газовия сектор в брутния вътрешен продукт ще се свие още през тази година. След десет години той ще бъде понижен от 27 процента в момента до 20 процента, прогнозира в понеделник руският заместник-министър на икономическото развитие и търговията Андрей Шаронов, цитиран от в. Комерсант