Банго Василии е празник, който се отбелязва от всички ромски групи в България. Навсякъде е известен като "Циганската Нова Година". При калдарашите и рударите празникът се празнува по-скромно, докато при йерлиите и особено при бургуджиите и дръндарите той се явява основен празник, съизмерим единствено с Гергьовден.
Именно при бургуджиите и дръндарите Банго Васили се празнува три дни, като дори се прави леко разграничение между Васильовден и Банго Васили - на 13.01. и 14.01. е Васильовден, а на 15.01. - Банго Васили. Това разграничение не се прави от останалите ромски групи, които наричат и трите дни "Банго Васили".
Празнуването на Банго Васили (Васильовден) е свързано с няколко ромски легенди. В някои от тях Банго Васил е Свети Васил - застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, разрушен от Дявола и по който преминават ромите. В други легенди Банго Васил е куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.
Банго Василии се празнува с птиче месо - гъска или петел. Това е семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13.01. играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Също при всички ромски групи е задължително от момента, в който започва вечерята до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени - никой от семейството не излиза навън (дори в двора!) и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата. Това е един от малкото случаи, в които ромите категорично отказват традиционното си гостоприемство.
В полунощ настъпва Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането. При калдарашите през нощта се сурвакат основно членовете на семейството, а при другите роми децата могат да обикалят и съседните къщи, тъй като след полунощ вратите им вече са отворени за посетители.
На 14 януари за ромите е много важно какъв човек ще влезе пръв в къщата им. Смята се, че така ще бъде и цялата Нова година.