Този ден православната християнска църква посвещава на преподобна Параскева или Петка Българска, която е родена през ХIII век в семейството на българи в тракийския град Епиват, разположен на Мраморно море. След като родителите й починали, светицата раздала имуществото им на бедните и се посветила на Бога в малък храм в Иракли. След пет години отишла да се поклони пред гроба Господен в Палестина, след което се заселила в Йорданската пустиня. В преклонна възраст се завърнала в родния си град Епиват, където починала. По време на царуването си Иван Асен пренесъл мощите на светицата в старопрестолния Търновград. Това станало през 1238 г. След като турците завладели българската столица, реликвите на св. Петка Епиватска били отнесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес нейните мощи почиват в румънския град Яш.
Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. На този ден стопаните започват да се разплащат с наетите за летния сезон работници - ратаи, овчари и надничари. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.
С Петковден започват семейно-родовите чествания, които в различните български райони се наричат “светец”, “светого”, “служба”, “оброк”, “слава”, “запис”, “черкуване” или “наместник”. Ето защо нашият народ казва, че “света Петка повежда празниците”. За службата се коли задължително курбан - обикновено мъжко животно с бял цвят, което се опява от свещеник. Стопанките приготвят специални големи обредни хлябове, наричани най-често “боговица”, “светец” и “света Петка”. Около празничната трапеза се събира целият род. Тези чествания са посветени на митичния семеен покровител, който българите осмислят като смок и назовават “стопан”, “сайбия” или “змия домошарка”, а също и на родовия светец, който пази домочадието от болести и злини.
Във всички български земи Петковден поставя началото на един дванадесетдневен отрязък от време, изпъстрен с множество забрани от магическо естество. През този период, който се смята за опасен и вредоносен, жените не бива да работят с вълна - да влачат, да предат и да тъкат. Те не бива да кроят и шият дрехи за своите съпрузи. Ако мъж облече дреха, която е кроена или шита през тези дни, той и стадата му ще бъдат нападнати от вълци. Ако човек умре с такава дреха, душата му ще се превъплъти и ще се превърне във вампир или върколак. Тези дванадесет дни от годината се назовават още “Вълчи празници”. Интерес в това отношение представлява вярването от Троянско, според което св. Петка се осмисля като звяр и по-точно като вълк.
14.10.2004 09:39
Автор: Burgas Info
Ключови думи:
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
