Стогодишна болка ,която заедно с гените се предаде вече на трето поколение на онези 55 829 семейства или 253 хиляди души тракийски бежанци, които зарязват дом и земя, за да съградят наново живота в България.

Близо четвърт от тях- 12 155 семейства - остават в Бургаския край. От 1925 година, с подписването на т.наречения Ангорски договор, са зачакали да бъдат обезщетени за изоставените имоти. Стойността им е 20 милиона долара, сума, която с лихвите набъбва всяка година.

А от близо 20 години надеждите им спорадично избуяват. По настояване на тракийските дружества през 2007 година проблемът ни влезе в Европейския парламент, Държавният архив започна регистрацията на тракийските имоти . Стори ни се, че краят идва. Но за съжаление не приближава развръзката. Така, както все пак се намери решение и Гърция вече се изплати за българските бежанци.

Ако и наследниците на тракийските бежанци получат справедлива компенсация, ще е добре не само за тях, но и за държавата. Чисто икономически ще получим свежи пари, особено сега по време на криза. От тук нататък са на ход дипломатическите преговори. Научаваме, че масата за преговори е сложена, но не знаем какво се сервира. Минават някакви двустранни разговори, помръдва ли проблемът, няма яснота дори за нас като официална организация .

Има само интерес, заявен до този момент от 800 хиляди души, които са потърсили информация как да проверят за имотите на своите предци. Няма краен срок да се подават заявления, но ако се стигне до реално изплащане, сме сигурни,че ще трябва да стане в кратък срок. След което правата ще са загубени.