андреевден

На този ден именници са Андрей, Андриана. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата.

Вярва се, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. Българите наричат празника Едрей, Едринден или Мечкин ден.

Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Православната църква почита днес паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча посочил на народа минаващия Исус. Така Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.

УИКИПЕДИЯ:
Днес Българската православна църква чества паметта на Св. апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Свети Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият от 12-те апостоли, брат на Свети Петър.

Съществува хипотеза, че преди това е бил ученик на Йоан Кръстител. Проповядва в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия. Руската православна църква го приема за свой основател. Смята се също така, че Андрей е основал църквата във Византион, предание, което лежи в основата на по-късните претенции на Константинопол за световно религиозно доминиране. И днес константинополските патриарси смятат себе си за негови преки наследници.

В българския Народен календар този празник е познат под различни имена (Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден) за различните краища на България. Вярва се, че от този ден денят започва да расте (“наедрява”) колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава “високи” (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи.

По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.

В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята (в друг вариант – яхнал я като кон). По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: “На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!

андреевден

андреевден