Нефтът ще се разтоварва в морето. Търсим най-удачното място за буйовете

- Г-н Хейнц, два дни Транс- Болкан Пайплан /компанията, която ще изгражда петролопровода Бургас-Александруполис/, както и Вие, проведохте работни семинари в Поморие, срещнахте  се с местната власт и различни неправителствени организации, на какъв етап се намира проектът?
-  В момента се намираме на етап определяне  мястото на резервоарния парк или нефтената база, както още го наричаме, и мястото на разполагане на съоръжението за разтоварване на танковете. Определили сме един по-широк коридор, в рамките на който ще премине трасето на тръбопровода. Следващата стъпка ще бъде да се  уточни точното трасе и маршрут, по който ще премине петролопровода, след което ще  се тръгне към изготвяне на  Оценка за въздействие върху околната среда. Работата по това  ще  започне през следващия месец и ще продължи до есента на тази година. Единственото ясно техническо решение, което окончателно е взето, е за мястото на нефтената база. Тя ще бъде близо до сегашната рафинерия. Няма да ползваме естакада за разтоварване на танковете или пристанище за  петрола. Той ще се разтоварва от съоръжение в морето.
-  Т.е. ясно е, че  вариантът с  т.нар. монобуй, който е популярен при нас, е предпочетен, а не разтоварване на пирст?
-  Да, точно така. Взехме това решение, защото през 2000 година беше направено проучване, което доказа, че при пристанището  ще е необходимо да се извърши голям обем драгиране. Второто ни съображение, което наклони везните към избора на монобуй, беше, че с него искаме трафикът на танкерите да остане далеч от залива.
Една от следващите големи стъпки, която предстои, е  да се обяви търг за строителните работи. По предварителни разчети това ще стане до април 2010 година. Към днешна дата се планира експлоатацията на петролопровода да започне в края на 2012 година и началото на 2013 година.
-  Колко варианта за трасета на сушата съществуват, ще се съобразите ли с  факта, че те ще преминават през курортни зони и такива в специална защита?
-  Разбира се, въпросът за опазване на природата се взема предвид, специално тук, в Бургас, трябва да се съобразим с опасенията на местното население, които са свързани с туризма. Резултат от това, че ги отчитаме, е, че вече се отказахме от едната алтернатива за разтоварване на пристанище. Ще вземем под внимание тези аспекти, когато определяме трасето на петролопровода и  местата, където той ще излезе на брега. Трасето няма да навреди на туризма, защото тръбата ще е заровена дълбоко в земята и няма да се вижда. Разбира се,  ще има една малка помпена станция, която ще бъде разположена на брега, и ние трябва да намерим подходящо местоположение  за нея. Мястото й ще има известно отношение към туризма.
-  В чисто техническо отношение колко ще е голяма тя?
-  Търсим площадка с размери около 5 хектара. На нея ще има помпена станция и два резервоара или две цистерни. От октомври миналата година  се стремим да установим контакт с местните органи на властта, за да получим информация относно ограниченията и съществуващите зони, и ни беше трудно да я получим.
-  Подобри ли се комуникацията между двете страни ?
-  Да, в резултат на срещите в Поморие  вече е установен този контакт и е достигнал работно ниво.
-  Според работния проект на какво разстояние от брега ще бъдат разположени буйовете в морето и къде точно?
-  Има техническо ограничение, което не позволява на буйовете да бъдат разположени твърде далече от брега. Петролът трябва  да се изпомпва от танкерите до брега с помпи, чийто капацитет не позволява разстоянието да бъде  не повече от 15 км от брега, за да можем да използваме този подводен тръбопровод. Двата най-подходящи варианта,  които обмисляме към днешна дата, са единият монобуй да бъде на 6,7 км от района на Поморие, и вторият вариант е на около 10 км от него. Засега проучваме възможността за две или три такива съоръжения.
-  Как се развива проектът в гръцка страна и по-лесно ли се работи там?
-  И там съществува подобен въпрос  как да се определи мястото  на съоръжението за разтоварване на танкерите, защото и в Александруполис има екологични ограничения и опасения, свързани с туризма. Този конкретен проблем наскоро го разрешихме, но като цяло и  технологичният процес, и трудностите са сходни. Не е трудно да се изгради трасето в двете страни, това е един сравнително лек за изпълнение проект. И в Александруполис резервоарният парк или нефтената база ще се намира в индустриална зона, за да не влияе на околната среда.
-  Ще ползвате ли български подизпълнители в някои от дейностите, защото опасенията са, че фирмите ще са изцяло чужди и населението няма да може да участва, няма да се разкрият работни места?
-  Който и да спечели търга, ще наеме български и съответно гръцки подизпълнители. Разбира се, те трябва да са конкурентоспособни, знам, че има такива потенциални, които са на ниво. Дори на този етап сме наели две български фирми за подизпълнители от Бургас, които работят наши задания в областта на планирането. Това са „Геомарин” и Камара на инженерите.Те са много добри експерти в геодезичните проучвания в трасето.
-  От географска гледна точка трудно ли е трасето, по което ще минава тръбопроводът?
-   Най-трудното ще е да се намери най-удачното място за буйовете. Това трябва да бъде място, където най-малко ще се окаже въздействие върху Бургас. Коридорите, по които би могло да преминава трасето и които сме проучили, не са толкова трудни и не биха ни затруднили.
-  Самите тръбопроводи ще преминават през доста частни земи, в преговори ли сте със собствениците?
-  Цялата дължина на трасето в българска територия ще  е 170 км. Бих казал, че ще закупим земя за изграждането на резервоарния парк или нефтената база, както и за помпената станция. Що се отнася за трасето, нямаме решение, защото законите в трите страни са различни, но една възможност е да се поиска от собствениците право на преминаване.
-  Т.е. под наем?
-  Собственикът ще има собственост върху нея, но ще имат ограничения за земеползване. Ние ще имаме право на достъп до съоръженията си всеки път, когато е необходимо.
-  По време на срещата в Поморие архитекти, морски специалисти и екологични организации Ви дадоха препоръки, ще ги вземете ли предвид?
-  Бих искал да подчертая,  че това беше конструктивен диалог и ние чухме съображения и опасения от страна на НПО, органите на властта и населението, чухме предложения, имаше  разговор и диалог между представителите на екипа на проекта и заинтересовани страни. За нас беше много ценно, че получихме обратна информация и идеи, а по отношение на опасенията - за нас беше сигнал да се върнем отново към тези конфликтни  аспекти, за да видим дали не можем да променим нещата.

Автор: Интервю на Силвия ШАТЪРОВА
http://www.factor-bs.com/news-7935.html
в-к ФАКТОР