Или историята на едно забогатяване след серия скандали около бившия ректор на университет “Проф. д-р Асен Златаров” Николай Ралев
На снимката: В тази сграда на улица “Рилска” в Бургас са само част от апартаментите, които се водят на името на бившия ректор на ВХТИ
Десет апартамента на централните бургаски улици “Самуил” и “Шипка”, пет парцела в местността Шосеен път около хипермаркет “Метро” от по 1200 квадратни метра всеки, редица стопански дворове и земеделски земи – това са само част от имотите, отразени в Службата по вписвания на името на Николай Ралев. Жилищата и апетитните терени са придобивани през последните 10 години, а една от последните сделки за два апартамента от по 72 квадратни метра е реализирана само преди три години. Със солидната си собственост видният бургазлия влиза в топ десет на най-имотните ни съграждани. Факт, който нямаше да буди недоумение, ако парите за завидното имущество не бяха спестени от скромната доцентска заплата на бившия ректор на бургаския Университет “Проф. д-р Асен Златаров”. Всъщност дали е така и какъв е произходът на средствата за сделките, описани на 5 страници в регистъра и плащани ли са за тях данъци, надяваме се отговорите да дадат Националната агенция по приходите и Комисията “Кушлев”.
Скандалът, свързан с Николай Ралев, има деветгодишна история, в която се преплитат житейски драми, фалшиви дипломи за висше образование, съдебни битки, разчистване на сметки, своеволия, оставени без последствие, отстъпване на терени за бизнес на приятелски кръгове, присвояване на студентски средства, уволнения по политически причини. Пълна гама на административни престъпления, доказателствата за които обаче не издържат в съда.
Разкритията тръгват през 2000 година, когато медийното пространство е взривено от историята на дипломирания инженер-химик Христо Чанков. Младият човек защитава дипломната си работа с отлична оценка, но така и не успява да се реализира по специалността си. Три дни след успешната защита Николай Ралев еднолично анулира протоколите на изпитната комисия и му отнема званието инженер. Мотивът е, че момчето е преписало общинската програма за управление на отпадъците. Факт, който е убягнал на тричленната комисия.
Две години по-късно става ясно, че доц. Ралев е разчиствал сметки с него. Чанков, като шеф на Студентския съвет, отказвал да гласува по волята на ректора на заседанията на Академичния съвет. Освен това, негов научен ръководител е бил доцент Любчо Любчев, съпруг на евродепутата от БСП Маруся Любчева. Като бивш кадър на ВУЗ-а, тя бе в обтегнати отношения с Николай Ралев по политически причини, което доведе до уволнението й.
Драмата на Чанков, който две години се бори с вятърни мелници, за да получи дипломата си за висше образование, остана без последствие за Ралев, но повдигна завесата на своеволията, извършвани в университета. За да се стигне до нов скандал четири години по-късно.
Няколко десетки бивши студенти на бившето ВХТИ получили актове от данъчните, че не са декларирали доходи от ВУЗ-а. Оказало се, че без тяхно знание ръководството на учебното заведение хонорувало по 60 лева на човек практическите им занятия. В документацията на университета имало договори със студентите и хонорарни листи на тяхно име с подправени подписи. Уличаващите книжа бяха иззети от Икономическа полиция, но от последвалата проверка така и не стана ясно кой е прибирал парите.
През 2005 година Окръжна прокуратура изготви обвинителен акт от над 30 страници срещу Ралев. Обвиненията бяха по член 311 от Наказателния кодекс за документна измама и по чл. 282 от НК за престъпления по служба. Тогава за първи път стана ясен и друг механизъм за облагодетелстване на ректора – издаването на фалшиви дипломи на хора от властта.
Според обвинението шефът на ВУЗ-а издал две заповеди, с които студенти от следдипломна квалификация “Здравен мениджмънт” са прехвърлени в задочна форма на магистратура в същата специалност. За по-малко от четири месеца по тази система са успели да се сдобият с магистърски дипломи бившият министър на здравеопазването по времето на кабинета “Костов” Илко Семерджиев, бившият заместник-министър на отбраната при управлението на НДСВ Мехмед Джефер и бившият шеф на Комисията по социална политика в парламента Хасан Адем.
В обемния обвинителен акт на прокуратурата е отбелязано и неправомерното назначение на 6 управители в университета без конкурс.
През април 2005 година Ралев изненадващо е оправдан по всички обвинения. Година по-късно излиза и решението на Върховен касационен съд, с което той напълно и окончателно е оневинен.
Докато тече съдебната сага и серията от полицейски проверки, в скандала се намесва и Министерството на образованието, което сезира прокуратурата, че има опасност Николай Ралев да бъде преизбран за ректор в нарушение на закона за трети пореден път, при условие, че шефовете на ВУЗ-ове имат право на два мандата. Но сигналното писмо не успява да предотврати и този скандал. Съдът решава, че спорът е трудовоправен и министерството не може да бъде страна по него.
Защо е толкова важно Ралев да потрети мандата, става ясно в началото на 2003 година. Въпреки че постът му на ректор вече е оспорван от МО, той успява да забърка поредната каша, като допуска златен терен край брега на морето в Равда да премине от собствеността на университета, в частни ръце. Близо 5 декара земя, за която ВУЗ-ът има нотариален акт, преминават в ръцете на “Академика Сий Палас” АД и “Академика 200” ЕООД, зад които, обществена тайна е, стоят братята Милен и Георги Велчеви. Сега на парцела се извисява трикорпусен ултрамодерен хотелски комплекс, от чиито услуги университетът не се е възползвал нито веднъж.
“Черноморски фар” се свърза с бившия областен управител Иван Витанов, изиграл ключова роля за осъществяването на срамната за университета сделка. През 2003 година той деактува имуществото на ВХТИ и го изкарва със заповед от активите на “Проф д-р Асен Златаров”. Няколко месеца след документа, подписан от него, петте декара на плажа на Равда се появяват в активите на “Академика 200”, а Николай Ралев подписва договор, че няма да търси правото на университета по съдебен път. И няма да възразява срещу последващите изменения на плана за регулация и застрояване, инициирани от частното дружество.
Вестникът е готов да предостави право на отговор и на Николай Ралев, който преди седмица в предаването “Паралакс” на телевизия СКАТ заяви, че придобитите имоти и апартаменти са наследствени. Независимо, че в регистъра на Службата по вписвания по някои от тях той е отбелязан като “купувач”.

--------------------------------------------------------------------

Иван Витанов, бивш областен управител и настоящ общински съветник от групата на “Ваклин Стойновски за Бургас”: Скоро се срещнахме с Ралев, подмина, без да поздрави

- Г-н Витанов, поводът да Ви потърся е една Ваша заповед от 2003 година, с която е отменен акт за частна държавна собственост на недвижим имот, включен в капитала на Университет “Проф. д-р Асен Златаров”. Деактуваната земя е станала впоследствие собственост на “Академика 2000” ЕООД. Спомняте ли си как и при какви обстоятелства спорните декари край морето в Равда са преминали в активите на дружеството?

- Не, нищо не си спомням.

- От документите по случая е видно, че никой не е протестирал тази Ваша заповед...

- Кой е трябвало да протестира, според Вас?

- Да кажем, ръководството на университета. Което е следвало да направи поне опит да защити собствеността си. Още повече, че към този момент ректорът Николай Ралев е разполагал с нотариален акт за собствеността на 4 бунгала с прилежащата им площ от близо 5 декара.

- Трябва да има досие към тази заповед, цялата преписка се намира в Областна управа. Мога само да коментирам, че по принцип деактуването става, като покажат документ за собственост новите собственици на имота. Следва процедура, която не е разпоредителна от страна на областния управител, а повече регистрационна.
Но не си спомням конкретния случай, все пак пет години са минали оттогава. Ваши колеги вече ме питаха дали за тази сделка съм бил притискан от Милен Велчев, защото името му се свързвало с хотелския комплекс, който беше построен на този терен. Аз и на тях им казах, той трябва да е гърбав, за да тръгне така директно, ако действително е имал интерес там. 
Искам правилно да ме разберете. Аз не бих си позволил да деактувам този имот, ако има доказателства, че той се води на университета. Дали са го отчуждили, продали, аз не мога да кажа, при областния управител такава информация няма. Но ако в областна администрация не е представен документ, с който да се удостовери смяна на собствеността, аз няма да го деактувам.
Така че най-вероятно е имало тогава такава смяна на собствеността от университета на някаква друга фирма, преди да подпиша заповедта за деактуването.

- Познавате ли се добре с Николай Ралев?

- Повече служебно, докато бях в областна администрация, ме е канил като официално лице на някакви връчвания на дипломи, годишнина на университета, нещо такова. Между другото съвсем скоро го срещнах, подмина ме, без да ме поздрави, може да не ме е познал.

Снимките са предоставени от предаването “Паралакс” на телевизия СКАТ

www.Factor-bs.com