Бабинден (8 януари) е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. В селото обикновено е имало една или две баби, които са се занимавали с тази нелека, но благородна дейност.

Според обичая всяка жена, която се е ползвала от услугите на бабата, при раждането на рожбата си е отивала в дома й, поливала й е ритуално вода, за да си измие ръцете, дарявала я е със сапун и нова кърпа. От днешна гледна точка може да ни звучи като подигравка (да подаряваш сапун и кърпа), но да не забравяме, че това са били продукти от първа необходимост, които не винаги човек е можел да си осигури сам. В някой краища на България към тези дарове са добавяли и риза, чорапи, пари.

Бабата е приемала даровете, изтръсквала е ръцете си и е пожелавала челядта да се множи както се разпръскват капките от ръцете й. Закичвала е жените с китки за здраве и ги е канела на обяд в дома си. Всяка благодарна майка е носела варена кокошка, баница, вино и ракия. Този празник се е почитал като чисто женски и на него не са се допускали мъже, но пък се допускали сексуални закачки и разпуснато поведение по улиците. На почит в някои краища на България е бил и обичаят влечугене т. е. насилствено замъкване на бабата на реката, за да я окъпят.

В Библията бабите-акушерки са били благословени от Бога, за това, че не са спазвали заповедта на фараона да убиват всички новородени еврейчета от мъжки пол, а са правели всичко възможно да ги укрият и отгледат. И днес професията на гинеколозите и акушерите е на особена почит.