ЕП прие доклад относно рамковото решение за борба с тероризма, което предвижда инкриминирането на "публично подбудителство" към извършване на терористични актове, вербуване за терористични цели и подготовка за терористична дейност. Според мнението на депутатите борбата срещу тероризма не трябва по никакъв начин да ограничава свободата на изразяване. Друг приет днес доклад се стреми да засили защитата на личните данни при полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси.
Борба срещу тероризма
Днес депутатите приеха с 600 гласа "за", 21 "против" и 39 "въздържали се" доклад на Roselyne Lefrançois (ПЕС, Франция) по процедура за консултация относно приемането от Съвета на рамково решение за борба срещу тероризма.
В него депутатите се опитват да изяснят дефиницията на определението "публична провокация" към извършване на терористични актове, вербуване за терористични цели и подготовка за терористична дейност. Първоначалното определение беше променено на "публично подбудителство", което се използва по-често в юридическите среди и е по-ясно като дефиниция.
От друга страна, първоначалното предложение целеше да санкционира всякакво публично изразяване на послание, което има за цел да предизвика извършването на терористичен акт. Депутатите държаха да се поясни, че подобно деяние трябва да бъде инкриминирано, само ако "ясно и умишлено" създава истинска, а не само хипотетична терористична заплаха.
Ясни гаранции за защита на основните свободи
Депутатите приеха също така редица поправки, целящи да поставят ясни гаранции за защитата на основните свободи, и най-вече на свободата на изразяване. Според ЕП настоящото рамково решение не трябва да ограничава "свободата на печата и свободата на изразяване в други средства за масово осведомяване или правото на зачитане на личния и семейния живот, включително правото да се зачита поверителността на кореспонденцията, което обхваща също съдържанието на електронните съобщения и други видове електронна кореспонденция".
Рамковото решение за борба с тероризма не трябва да води до ограничаване на разпространяването на информация за научни, академични или художествени цели или да възпрепятства изразяването на "радикални, полемични или спорни възгледи при публичен дебат по чувствителни политически въпроси, включително тероризъм".
Докладът подчертава необходимостта настоящото решение да съблюдава принципите на Хартата на основните права на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Защита на личните данни при полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
ЕП прие днес с 556 гласа "за", 90 "против" и 19 "въздържали се" и доклада на Martine Roure (ПЕС, Франция) по процедурата за консултация относно рамковото решение на Съвета за защита на личните данни, обработвани в рамките на полицейско и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.
Въпросното рамково решение (след постигнат компромис в рамките на Съвета) касае обмяната на данни между държавите-членки, като от неговия обхват отпадна вътрешния обмен на данни в самите държави-членки. Мнението на депутатите е, че въпреки всичко решението трябва да покрива и данните, които са обработени на национално равнище.
За какви цели могат да бъдат използвани личните данни
Според депутатите трябва да се обърне особено внимание при определянето за какви цели могат да бъдат обработвани личните данни. Те изтъкват, че трябва да бъде забранено обработването на лични данни, "разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработката на данни, свързани със здравето или сексуалния живот". Тези данни могат да бъдат обработвани само по изключение и при строго определени условия.
ЕП подчертава, че компетентните власти на държавите-членки могат да имат достъп и да обработват лични данни, контролирани от частни лица, само в определени случаи и при наличието на съдебен контрол. В случаите, когато частни лица получават и обработват данни при изпълнение на възложената им публична услуга, те са длъжни да отговарят на изисквания, които са най-малко равностойни или са по-строги от изискванията, които важат за компетентните власти.