Като всички българи, позабравили леко за независимостта на страната ни, изненадани от неочаквания празник по средата на седмицата, решихме, че вчера беше petyk ... и какво ни се случи (или защо да не ходим в онова мърлявото с найлонови подвързии, наречено още "Липата" ли, "Липите" ли ... във всеки случай онова мръсното и вонящото, което се намира на Ботева до сами Общината и Областна управа ...)
Та кой ли накара нас достопочтените хора /в разцвета на маневрата/, които след лека вечеря в Ронера, където Катето беше на кеф, след по един коктейл (най-после запомнихме, че се казва Long Island Ice tea), приготвен с уважение от бармана в Groovey, когото наричахме Петьо, обаче той бил Краси, /пардон НИКОЛАЙ :))/попадаме на улицата прегладнели, защото 00:30 в предутрието на Независимостта си е едно доста гладно време.
Естествено търсим нещо толкова мръсно и гадно, колкото е точно тази бараka, кояtо по-горе описахме, по мое мнение доста точно. Сядаме и пътьом се усмихваме на едно нещо, което ни изглежда със странен поглед, защото сме по-чистички от прошляка, току-що напуснал съседната маса. Внимание - цък!
След пет минути любезно напомняме за съществуването и присъствието си, като най-младият и току-що взел последния си изпит за тази сесия, човек отива и миличко пита дали ще дойдат. Мълчание, онова мълчание, което имат агнетата или по-скоро телетата, които са станали на чорба миналата година.
Това, както можете да предположите, не скапва нашето търпение и ние продължаваме да оглеждаме найлоновите чували станали стени на коридора, тип вагон на самия тротоар. е! масата била мръсна - капризи от страна на префинените елементи в компанията ни....
Задава се група от 4 дечица, чиито тениски някога са били бели и с надписи, а сега са само кирливи. Те сядат мъдро по-близо до "бара", което е неразумно, защото до него има едно клекало, скрито за няколко врати, иззад които се носи аромат на друго. Странно обаче, момчурлята са веднага "обслужени" и една писюрка отива да им вземе поръчката - а те, странно, изглеждат по-неплатежоспособни от нас, но нейсе - и това преживяваме - децата са гладни и новят едни дисаги ... и са в прокурорска възраст.
Неразумието ни достига дотам, че най-нетърпеливият член на компанията отскача до вътре и пита двете каки дали можем да разчитаме на любезното им съдействие преди консумация ... Мучене - този път разбираме, че кравите са на почит при подготовката на храната ... "Моля? Не разбрах ... " е естественият въпрос, защото не всеки е в състояние да има такава слухова резолюция, че да усети звуците в това мучене.
И тук, иде онова, което ни бастиса - последва отговор "Моля, моля, кокошки не коля!" от страна на една, която със сигурност не може да диверсифицира риск, както Петьо в бара :) Оркестърът свири туш, ставаме и разбираме, че още едно място отпадна от маневрата.
Интересно обаче - как всички онези институции, като Община, Областна, МВР, данъчни (там не дават касови бележки) и не на последно място ХЕИ, тормозещи нормалните граждани, допускат съществуването на бараката. Нечие шкембе се е облажило с шкембето, коетo така или иначе ще изчезне официално след около 2 години.
Както можете да предположите, познавайки ни - ние не се оставихме и вторникът все пак се превърна в петък като посетихме другото място - едно време беше "златно пиле". Там имаше всичко. За това ще се пише друг път, но да ви признаем - миналата година тъкмо в това заведение ни заявиха, че не сервират шкембе и това е политика на фирмата :)) И в кръчмарския бизнес явно, както и в държавния, да се крием вътрешностите е въпрос на политика.
И да има да взема момата, която твърдеше от страниците на един местен вестник, че стават събирания на Интернетаджии в "Куцата медуза". Медузата беше направо саката, затворена демек ... И то рано сутринта. Мишо да си вземе бележка.