Режисьорът Людмил Тодоров написва сценария по действителен случай
От днес и Бургас влиза в списъка на градовете, където е показван новият български филм “Шивачки”. След премиерата през октомври в София лентата на Людмил Тодоров е въртяна в Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Благоевград, Плевен.
В Бургас прожекциите са от 12.15 и 15.00 ч. Филмът е плануван да бъде в кино “Тракия” една седмица.
“Това съвсем не ме удовлетворява. Нито часовете, нито продължителността. Никакъв реверанс към българското кино няма. Проведох нужните разговори, очаквах да се даде едно рамо на родната кинематография, но нищо”, възнегодува Славка Добрева от “Българска дистрибуторска компания”, която разпространява филма.
В киното обаче смятат, че двете дневни прожекции са напълно достатъчни. Всъщност ако трябва да има някакво недоволство, то би следвало да е от страна на публиката – че филмът идва толкова късно, а би било добре, когато го награждаваха на 13 януари в Деня на бг киното, и ние да сме го видели.
Три от четирите копия на лентата са пуснати в обращение в страната. Според Славка Добрева за българския кинопазар са напълно достатъчни, тъй като в много градове просто няма къде да се прожектира продукцията. В Сливен, Хасково, Монтана, Русе, където всъщност за първи път у нас светва екранът през далечната 1897 г. например, няма кина и там филмите не могат да бъдат показвани на голям екран. Подготвено е копие на “Шивачки” с английски субтитри - за фестивали и филмови пазари. Творбата е нискобюджетна, парите са осигурени от БНТ, Националния филмов център и спонсори.
Поводът за режисьора-сценарист Людмил Тодоров да напише сценария е съвсем конкретен. Преди да се премести в новото си жилище, там се подслоняват под наем две момичета. “Много ми се примолиха да ги пусна да живеят в един напълно празен, абсолютно необзаведен апартамент. Търсеха къде да се приютят, докато си намерят работа като шивачки. И оттам тръгна идеята ми. Започнах да си мисля за тяхната история и така лека-полека се появиха тези три героини”.
Когато тръгва да търси изпълнители, Людмил Тодоров основно се насочва към съвсем млади актриси, които в същото време да имат целия потенциал да изиграят три много сложни роли. Работата с тях минава доста интересно поради липсата им на опит. Това, от една страна, прави нещата по-трудни, но от друга – те самите са много отворени. Месеци преди това режисьорът се среща с момичетата и прекарват повече време заедно – един от начините да ги подготви за филма. “Невинаги успявам да се разкрепостя дотам, че да мога и да искам да импровизирам на терена. Т. е. онова, което е написано, да го развия, да го направя по-спонтанно, по-интересно, да го разиграя... Но тук това се превърна в един от главните ми методи”, разкрива Людмил Тодоров.