Михаел Ангелов /вдясно/ неотдавна засне филм за баща си - “Това е моят татко”. До него на снимката е дядо му Асен Ангелов, с когото често обсъждат и кинаджийски теми

Гледат на живо зад решетките спектакъл, игран от осъдени в театъра

Бургаският затвор влиза в българо-словашки проект за документален филм, в чийто екип участва и синът на актьора Юрий Ангелов – 24-годишният Михаел. Младежкият екип, който кандидатства за субсидия от Европейския съюз, ще отдели специално внимание на словаците Ян Липтак и Йозеф Диенеш, лежали неотдавна в пандиза край морето. 
Идеята за интернационалното начинание се родила, след като Михаел, който учи кино в Лондон, отишъл на посещение при хората зад решетките заедно с двама свои колеги, реализирали преди това филм за най-тежкия словашки затвор. 
“Бяха много одухотворени млади хора. Като разбраха, че сме имали тук словаци, явно се амбицираха още повече. И знам, че щяха да ги търсят, защото те вече не са при нас”, разказа директорът Деян Костов.
Престъпилите закона чужденци престояли в бургаската тъмница около година и половина, били задържани у нас по линия на Интерпол за извършени в родината им дребни кражби. Докато ги екстрадират, успели да свикнат с нашенските нрави. Ян Липтак дори научил говоримо български, пишел стихове, рисувал. Вече бил на свобода и сега работел в Прага, а Йозеф Диенеш още излежавал присъдата си в словашки затвор.
Всичко започнало преди около година, когато Михаел, който по майчина линия е словак, бил на гости при баща си и останал силно впечатлен от актьорските заложби на излежаващите присъда в Бургас и веднага пожелал да се запознае с директора Деян Костов.
“Представлението на затворниците “Животът не е измислица” няма аналог в историята на театъра. Беше невероятно изживяване за тях, за публиката и за нас, професионалните актьори. Гъмжеше от полицаи в гримьорните, зад кулисите, пред сцената - кордон, за пръв път виждах толкова много униформени по време на спектакъл. Изпълнителите бяха охранявани, защото повечето от тях лежаха за тежки престъпления. Въпреки строгия режим публиката проби и излезе на сцената, представлението беше толкова хубаво, че няколко жени скочиха да ги целуват. Аз бях зрител и бях разтърсен - понеже видях лечебната сила на театъра как лишените от свобода даваха урок по ползване на свобода на ползващите свобода”, с присъщата си емоционалност разказа Юрий Ангелов, който веднага поискал да се запознае с шефа и завел на срещата сина си и колегите му. 
Срещата в директорския кабинет, продължила в приятелски дух, дала още информация за голямата тема – как затворниците запълват със съдържание дните си и до каква степен изкуството може да бъде терапия. Ян Липтак и досега поддържал връзка с инспектора си Кирил Киров, като го молел да му пише с латински букви българските думи, за да не забравя наученото.

http://far.bourgas.org/more_news.php?id=8043