Така беше на откриването, а после гласът на барда зазвуча в галерията на запис – чак до Коледа, когато идва ред на друг рисувач 

      Да поканиш приятели за изложба, а да ги омаяш с китарата и руски емигрантски песни! Без замисляне всеки ще ви отговори, че това го може със завиден успех Жеко Стоянов.

      Известният живописец, който през последните години спечели още почитатели с китарата, откри самостоятелна изложба в галерия “Неси”, където гостува за първи път. Ако трябва с думи да се назоват кратините на Жеко Стоянов, то те попадат в синонимния ред – нежност, светлина, поетичност, озарение...

      Типичните за художника женски силуети, ефирни и загадъчни, фасади на бургаски къщи, енигматични профили и фантазни отражения, море и пясък бележат уникалната бургаска атмосфера, тъй често занимавала творчески автора. Неслучайно в експозицията той е подредил и някои по-стари свои работи, най-отдалечената във времето е рисувана през 1998 г.

      “Жената при мен не е загадка, аз я рисувам да изглежда загадъчно. Позитивен човек съм и искам да има повече доброта, всичко да е чисто и просветлено като празника, който се задава – Коледа. Стремил съм се картините ми да излъчват хубаво настроение, достатъчно агресия има в живота ни, за да правим разрушително изкуство”, обясни художникът.

Пълният текст
http://far.bourgas.org/more_news.php?id=7799