Едва преди 2 години общината се сети, че Ченгене-скеле е незаконно. Покрай мнимите рибари, вдигнали палати, ще пострадат и истинските морски вълци със съборетините
За връзка прясно наловени попчета, някоя друга скарида, рапанчета всеки по-възрастен бургазлия ще ви прати край Ченгене-скеле - мястото на рибарите. Днес, обаче вместо до "рибарското селище", ще ви пратят до "незаконното село".
15 километра на юг от Бургас, малко след Крайморие.
На самия бряг са накацали чисто нови кокетни вилички.
По-наблюдателното око хваща белеещото се село още от главния път, който води към Созопол. На място пейзажът не е толкова прекрасен и по-скоро носи белезите на строителна площадка - фургони, някой и друг недовършен строеж, недоизкусурена алея или необлагородена градинка. Тя и гледката в някои близки курорти не е много по-различна, туристът може и да не се впечатли особено.
Рибарското селище е тук поне от 3 десетилетия. Истински морски вълци има и сега. От тъмни зори те вече са нагазили до кръста да мятат мрежите или порят с лодките синьо-зелената морска шир. Животът на мнозина е минал покрай трите канала и местостоянките, откакто в началото на 80-те започнали да разширяват пристанището и преместили рибарите по тези места. Някои от обитателите на селото се кълнат, че оттогава датира и страстта им да хвърлят мрежите. За други - това е ген, който се предавал от поколение на поколение. Лодките също минавали от дядо на син, на внук или на зет. Наследявали се и паянтовите бараки на риболовците.
И така - до демокрацията.
Тя отприщила мисленето, щенията и възможностите на рибарите. И няколко години по-късно тук настанало мащабно строителство.
"Дядовците ни имаха колиби и бараки. Това
тук пък беше западнало място - блато, комари... Дива работа"
- казва един от жителите - Кольо Капитана. И радушно си спомня как ги обзела еуфорията да си вдигнат селище от щвейцарски тип - с кокетни къщички, с алеи и дръвчета. Покрай ентусиазма, обхванал морските вълци, на никого не му хрумнало, че може да е забранено строителство точно на това място и точно в такива мащаби. Никой и не питал. Почнали да градят. Част от кореняците спретнали къщурки на по етаж - два. За толкова им стигнали парите. Други вдигнали първия кат и се отказали. Пак от безпаричие.
Местните сами си прокарали ток, вода, направили си улици. После се заели с облагородяването. Миналата пролет към начинанията им решили да се присъединят и други. Говори се, че бившият областен на Бургас Стефан Корадов също е вдигнал вила сред рибарските. Пресните заселници са оттатък асфалтовата алея към нефтобазата, осветлява ме Петьо Петков. По сметките му новите къщи трябва да са около 65. Нито той, нито жена му обаче искат да кажат що за хора са новопристигналите.
Мълвата говори, че на приказното място има къщи на софиянци, на баровци, и на собственици на по два пищова. За почти всички тях местните издумват презрително: "А, бе, нали ги знаеш тия морски вълци..."
Напоследък обаче
грижите застигнали и кореняците, и новодомците
Появили се чиновници, които се заканили да заличат незаконно пръкналото се село. През последната година от притеснения да не останат без мястото си в рибарското селище, без дома си, от този свят си отишли 5 души. Починал и кметът, който си избрали да ги легитимира пред обществото. Нищо, че формално погледнато село не съществува. Неотдавна на мнозина им отрязали и тока. Чудят се какво ще стане с рибата без хладилници. Под сурдинка признават, че едва 40% от местните се прехранват само от риболов. Другите разчитали на странични занимания, а рибата била по-скоро тръпка, страст някаква необяснима. В самото начало от нея били обсебени всичко на всичко около 14 души. После тя така се отприщила и сега всеки втори излиза с довода, че има право да е тук, защото има лодка.
Някои и яхти си имат, ама за риба явно с въдица влизат
- смеят се врели и кипели в историята около незаконното село. Чалъмът бил да си вземеш стара лодка, да я постегнеш, да си платиш членския внос към съответното отраслово дружество и да станеш легитимен рибар.
И покрай това, ако имаш пари, какъв е проблемът първо да вдигнеш временна колиба, а след месец-два да я смениш с двуката вила, каквито само по филмите има.
Дирекцията за национален строителен надзор е запозната с парадокса. "Там има едно село, което на картата на България го няма. На картата има села, в които има по 5 души и са за заличаване, а това село с толкова къщи и жители, го няма", коментира парадокса началникът на ДНСК Иван Симидчиев. Случаят "Ченгене-скеле" стигнал до тях преди около 2 години. Сигналът за незаконното строителство пуснала бургаската община. Нито Районното управление на горите, което е собственик на земята, нито кметството се е сетило да вземе каквито и да е мерки при старта на сериозното строителство преди 10 години.
"Нямаме данни да са правили актове за незаконно строителство и да са сигнализирали. Сега отидохме и заварихме тези 260 обекта", казват чиновниците от София. Всъщност постройките трудно могат да се преброят, понеже непрекъснато се множат. Чисто незаконните строежи са 110, твърдят от дирекцията.
Покрай тях има още доста обекти, част от които влизат в графа "поставяеми". Това важи и за прословутите наколни дървени къщички на рибарите - с мястото за лодката отдолу.
Реституция в тази зона няма.
Всичко е държавен горски фонд и очевидно никой не се е допитвал по разните инстанции може ли да строи.
"Документация няма, а поне в общината трябва да има следи,
ако някой е разрешавал нещо", казват от ДНСК. Имало едно частично застроително решение, утвърдено от кмета. То обаче не било съгласувано с Националното управление по горите, собственик на терена. В резултат кметът си оттеглил решението, а селището пак се оказало без планова основа.
Към днешна дата решението отново е в общината. Първо тя трябва да си свърши работата, като определи границата на въпросните рибарски хижи, за да се изследва възможността за узаконяване. За целта територията трябва да се изключи от горския фонд, да се урбанизира и с някакъв вид устройствен план да се определи как точно ще се разположат инфраструктурните обекти, самите къщи и т.н.
Там няма пречиствателна станция и всички отпадни води отиват директно в морето. Освен отвеждането на водите, генерално трябва да се решат още някои неща, тъй като селището се обитава целогодишно, казват строителните спецове.
На местно ниво трябва да се реши и друг важен проблем - дали това ще си остава рибарско селище, или ще възниква като нова вилна зона. За общината
промяната на статута означава дълга и мъчителна процедура,
тъй като за момента обособяване на територия за отдих по тези места не е планирана. Освен това ще трябва да убедят и земеделското министерство да се промени предназначението на земята. Другият вариант е кметството да направи замяна - да даде свой горски фонд срещу този, или да го купи от земеделското ведомство. Тогава ще може да си решава какво да прави на неговата си територия.
Всъщност, през годините са правени подобни опити - общината на няколко пъти е внасяла предложения в аграрното министерство за извършване на замяна, но оттам им връщали преписките за допълнителна информация и документация. Вариантът с откупуването пък излизал доста солен за бюджета на кметството. Така въртенето в омагьосания кръг продължава рибари и баровци безметежно обетоват нови терени.
А покрай незаконно заселилите се ще изгорят и истинските морски вълци.
РЕШЕНИЕТО
От Дирекцията за национален строителен контрол казват, че от заплетената история около незаконното селище все пак има изход. В предложенията си до министъра на регионалното развитие те препоръчват община Бургас да изрази окончателно становище по бъдещия статут на тази територия, като определи окончателни граници и площи на селището и възложи изработване и одобряване на подробен устройствен план. В ДНСК трябва да се представи решение на Общинския съвет, от което да е виден обхватът на територията, за която е нецелесъобразно и няма да се извършват процедури по промяна на предназначение на земи от горски фонд, независимо от извършеното строителство върху нея. Съветниците трябва да се предложат неговото премахване. Гл.архитект на Бургас трябва да изследва допустимостта на незаконните строежи съгласно нормативните уредби, които да действали по време на извършването на строителството, и да излезе със становище.
05.08.2003 06:45
Автор: МАРИЯ РАДМИЛОВА
Ключови думи:
|