В тези предизборни дни от многобройни билбордове греят познати и непознати, знайни и незнайни кандидати за кметския стол и за общински съветници. Един от тези билбордове съвсем наскоро дори стана място за „драматични” събития, подробно отразени от местната преса на нарочна пресконференция.
Този на „Трапезица” е може би най-внушителният по размер, а от него строго и внушително ни гледат трима мъже. Мъжете гледат от високо оживения поток от автомобили и хора и сякаш ни внушават, че стоят и далеч от суетнята и шума на делника. Наскоро неизвестни зевзеци бяха сложили подписа на известния карикатурист Доньо Донев на синия фон, сякаш да ни внушат асоциация с трима популярни негови анимационни герои. Но не за това ми е думата... Гледам лицето на единия от тях. Напорист, разследващ журналист. Колега. Почти на моите години. Почти по едно и също време сме кръстосвали пътеките на хълма Света гора. Слушали сме лекциите на едни и същи преподаватели във Великотърновския университет, чели сме стиховете на същите „вечни” поети, учили сме се на хуманизъм, човещина и толерантност... Питам се, къде и в кой точно момент този човек от билборда изгуби човешкото у себе си, кога в ценностната му система така безнадежно са се объркали понятията за истина и лъжа. И тук не става въпрос само за професионалната етика на журналист. Това мога да го разбера. Когато работиш в една телевизия, нормално е да бъдеш толерантен към работодателя си. Но не знам защо всичко това повече ми напомня на познатата приказка за кучето и кокала. Или за оная прословута реплика на Гьобелс, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина. И тази асоциация стана особено натрапчива след споменатата пресконференция. Изрази като „мутрите на Йоан”, „мафиотския стил на ръководене на общината” и други внушения от този сорт, вече говорят за някои шизофренични халюцинации на споменатия журналист. Не ставам адвокат на Йоан, но всеки, който поне малко го познава, знае, че той е много далеч от споменатите персонажи и техните методи. А заканата, че до края на предизборната кампания господата запасват пищовите, вече не е асоциация, а удивителна аналогия. Нали Гьоринг беше казал, че като чуе думата култура, се хваща за пищова. http://www.kompasbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1075&Itemid=27
19.10.2007 10:58
Автор: Ангел Катърджиев
Ключови думи:
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
