Но не бих желал поправката в доклада за напредъка й по присъединяването да обостри междусъседските ни отношения, предупреди вносителят Евгени Кирилов - евродепутат и член на Съюза на тракийските дружества
Господин Кирилов, разбрахме, че във вторник следобед в Брюксел е направена важна крачка от Ваша страна в полза на тракийските българи. Бихте ли разяснили какво се случи?
Към този момент се подготвя доклада и резолюцията на европейския парламент относно напредъка на Турция в отделни аспекти по присъединяването й. Заедно с препоръките, които ще бъдат внесени в Европейската комисия по този повод аз внесох поправка. Смятам, че го направих в най-подходящото затова време - за да получи гласност проблемът с обезщетенията на тракийските българи съгласно подписания през 1925-а Ангорски договор с Турция. От друга страна - за да е ясно в европарламента и институциите му, че има въпроси, по които трябва да се постигне договореност между България и Турция. Те засягат правото на собственост и обезщетяването на тракийските българи.
- Можем ли след близо 20 години безплодни усилия на толкова много наши външни министри в тази насока, да се надяваме бързо да постигнем договореност?
- Това е призив към Турция да засили диалога с България. Този диалог беше започнал, но затихна и има нужда преди присъединяването й да се постигне договореност. Надявам се поправката да мине.
- Какво е процедурата оттук-нататък?
- Този торник беше последният ден, в който можеха да се внасят поправки по доклада. Тя ще бъде обсъдена и ще получим мнение от докладчика. Имаме шансове да мине. Тук, в европарламента, всичко е възможно, дори и да не достигнат няколко гласа. Но е достатъчно да се чуе. Комисията по външните работи, където е тази поправка е водещата в парламента, в нея има близо 100 членове от всички държави.
- Вие сте опитен политик, би трябвало предваритено да сте създали лоби по този проблем, за да вярваме, че ще стигнем до дебат в пленарна зала? Само така може да се чуе за нашата борба.
- Аз не бих тръгнал напред, ако не съм осигурил сериозна подкрепа и без да съм провел предварителни разговори с колегите, надявам се групата на социалистите като цяло да я подкрепи. Очаквам подкрепа и от другите групи колеги. Защото преди една държава да се присъедини трябва да се направи всичко възможно тя да уреди неуредените въпроси най-малко със съседите си.
- Какво на практика ще се случи, ако поправката Ви бъде включена в доклада?
- Това преди всичко ще бъде политически сигнал към Турция на най-важната институция - парламентът на ЕС, но това не знаи че той ще нареди на Турция да направи така или иначе. Тази резолюция е с оглед да се обявят европейските виждания за действията на Турция в посока приемането й в ЕС. Смятам, че този въпрос трябва да се постави сега, по-рано, а не да се чака последния момент, да речем след няколко години, когато ще е приемането на Турция.
- За колко милиона долара става въпрос и какъв ще е обхватът от наследници на тракийските бежанции, които ще се възползват?
- Става дума за милиарди долари, за десетки хиляди бежанци и техните семейства. На нашите тракийски българи ние дължим отдавна твърдото поставяне на този въпрос, защото те са най-жилавите българи. Те са два пъти българи. Този въпрос стои отворен от началото на миналия век. Време е да потеглим къмз посока решаване. Конкретната сума ще бъде обект на по-нататъшно обсъждане. Защото има възможност Турция също да предяви някакви претенции към нас.Това е началото и е сериозен сигнал за разговор.
- Докъде стигнахте в усилията да се създаде "еврорегион Тракия"?
- Това е интересна идея на Съюза на тракийските българи и има положителен заряд, защото териториално може да се осъществи сътрудничество както с нашата част от Тракия, така и с Гърция, и с Турция. Може да имаме много добри икономически последици. Аз съм зам.-председател на Комисията по регионална политика в ЕП и наистина модерните виждания за развитие приоритетно отделят внимание на проекти, които засягат няколко съседни страни. Обещали сме на тракийците да работим по този проект. Аз бях на събора в Поморие през пролетта, видях настроенията, по същество съм разговарял с тракийските българи за тази идея. Но едно е да говориш по време на избори, друго е да не забравиш да изпълниш обещанието. И аз се мъча да оправдая доверието.
- Колко хиляди са наследниците на тракийци в България, които биха могли да бъдат възмездени заради предците си?
- Този въпрос е сложен, защото става дума за обезщетения. Трябва внимателно да се разгледа реституционното законодателство на Турция, то може да даде възможност за тези, които имат доказатества и документи даже да влязат в реален процес по възстановяване или възмездяване, става дума за сериозна стойност на техните имоти. Знаете, че нашето реституционно законодателство позволява на турски граждани да удовлетворят претенциите си по отношение на имотите им. Има вече редица примери за това.Бих искал да се сложи начало на добронамерени преговори и не бих желал този въпрос да изостри отношенията ни с Турция, да стане в дух на добросъседство.
- В тази връзка обаче вече са факт претенциите на турски граждани да възстановят имоти у нас от времето на турското робство. Няма ли да стигнем твърде далеч?
- Има такава опасност. Но вие говорите за имоти от края на по-миналия век. Аз говоря за имоти, които са от първата половина на 20-и век и затова първо и преди всичко трябва да се уредят те.
22.09.2007 15:14
Автор: От Катя Касабова, в. "Фактор" - Бургас
Ключови думи:
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
