*"Хъшове" е най-доброто представление". С актьора и режисьор от Сатиричния театър -Валентин Ганев, разговаря

 Г-н Ганев, като че ли след представлението на "Хъшове" на бургаска сцена, не може да има друга доминираща тема за разговор в културен аспект. Кажете ни повече за немилите, недраги Морфови "Хъшове". Защото варианта Морфов е наистина уникален.
Валентин Ганев: С радост научихме, че билетите и за двете представления в Бургас са отдавна продадени. И няма как да не бъде така. Не е изненада, защото бургаската публика е една много интелигентна, много чувствителна публика. Невероятно е преживяването, как зрител и актьор дишат в един ритъм и един дъх,  като любовен синхрон. Много е въодушевяващо.

Какво е това, което изправя публиката на крака в тази постановка, кое взривявя емоциите и вдига адреналина?
В.Г.:Всяко представление е амалгама от много съставни части. Трудно ми е да кажа какво точно в "Хъшове" изправя и взривява, защото в нея има много основание за това. Със сигурност, българската публика има предпочитание към български материал. Там нещата са близки и познати и будят сантимент.  В случая това е едно от най-изучаваните и обичани произведения в училище. И когато това е прочетено и погледнато по един драстичен, съвременен начин. Като казвам драстичен, нямам предвид авангардно неразбираем. Напротив, направено е много достъпно и с много чувство за хумор, със замаха и стила на Морфов, с които той прави своите постановки.  В основата на  драматургичния материал е повестта Немили-недраги" и пиесата, която Вазов прави, документални материали и всякакви импровизации, които трупата и режисьорът правят. Разбира се постановката е пропита  и носи духа на Вазов, но зрителят не гледа героите облечени в потури. Има намеци за етническите костюми на епохата, но всичко е строго. Представлението се играе четири сезона с голям успех. Гостували сме на много места в страната и на всички театрални фестивали. Освен това, пиесата имаше небивал успех в чужбина. В Скопие се прие много радушно. Македонски, чиято роля се изпълнява от Чочо Попйорданов е техният човек и в този смисъл се прие много топло и сърдечно.

Кажете ни за въплъщението си в ролята на Владиков. Какво Ви даде тази роля? Как се чувства Валентин Ганев след нея , нещо промени ли се? Направи ли Ви повече българин тя?
В.Г.: Героят ми е учител в българското училище в Браила. Той е подбудителят и мозъкът на тази група хъшове. В представлението витае емигрантски дух и много българи, които се завръщат тук, приемат пиесата много лично и остават много развълнувани. Ролите за всеки участник в "Хъшове" са вълнуващи. Те носят атмосферата на епохата. Чувстваш се като излязъл от историята. А чрез адаптацията на Морфов, имаш усещането за приемственост, за връзката на епохи и поколения. Само един най-истински българин може да направи тези Хъшове и може да ги изиграе. Морфов се доказа като такъв, ние също и сме повече от всякога българи.

Разбрахме, че постановката има присъдени куп награди. Ще кажете ли на нашата аудитория какви са те?
В.Г.: Аз дори не знам дали ще мога да ги изброя всичките.  33 000 зрители в страната и чужбина са гледали историята на немили-недрагите. Екипът притежава най-престижните награди - "Аскеер 2005" за най-добър спектакъл, режисура - на Александър Морфов, водеща мъжка роля - на Валери Йорданов, "Икар 2005" - за майсторско техническо осъществяване на спектакъл и за режисура.  В постановката, режисьорът отлично  използва невероятните възможности на техниката. Цялото пространство е разчупено на различни нива, които постоянно се приближават и раздалечават, въртят, издигат се и пропадат. Пушек обвива героите, сняг вали върху тях... Той е използвал и текстове на Христо Ботев, и спомените на Христо Македонски. "Шарено" е и музикалното оформление, дело на режисьора в сътрудничество с Михаил Шишков - от Лигети до "Ю Ту", през градските шлагери и балканския фолклор. Лайтмотивът е песента на Влатко Стефановски "Бял кон" - химнът на хъшовете. Целта на екипа беше спектакълът да е съвременен, хората, които играят, да са самите себе си и това е факт.

Разбрахме, че режисьорът прави телевизионен вариант на пиесата. Кога широката аудитория ще я види на малкия екран?
В.Г: Да, в момента се прави телевизионна адаптация. Надяваме се за Националния празник-3 март следващата година, ще се излъчи. Това е съпроводено с всички трудности на такъв мащабен проект. Това ще бъдат четири серии, половината, от които са готови, снимаме останалите.

Откъде идва този голям интерес към творбата на Вазов, за какво е закопнял зрителят?
Нашата публика е преситена от евтино шоу. В нашето представление има за всекиго по нещо. То е достатъчно и смешно и конфликтно и сериозно. И като че ли това, което ни заобикаля в живота, както редом до редом вървят смешното и трагичното и високото и ниското, чалгата и класиката. Така че, когато едно представление съдържа всичко това и  то не се държи като съдник, който казва това е хубаво, това не е, а просто показва, че такъв е животът, това, което ни заобикаля, това сме ние, то печели повече публика и по-разнородна.

Поради големия интерес към пиесата, направените социологически  проучвания сочат, че тази постановка е изиграла съдбовна роля в нашия театър. Зрителите споделят, че след нея, са повярвали на театъра, на актьорите, на режисьорите. Чрез нея, българският театър увеличи аудиторията си ? Така ли е?
Спечелихме и много млади хора, които след "Хъшове" на Морфов, вече не са потиснати от факта, че са българи. Постановката е съвременна история за съвременните български младежи, които живеят на различни места по света и нощем плачат и въздишат за България. Разликата е, че не мечтаят - като хъшовете - да я освободят. А може би и няма от какво да я освобождават освен от самата нея. За него най-тревожното е, че нацията ни остава без идеал, който да осмисли съществуването й." В хитовият спектакъл на Александър Морфов, безспорната му заслуга е тази, че той  безпогрешно е разчел нуждите на сегашното време и по най-модерния начин е изпратил посланието си към него.  Освен това, в нея участват съзвездие от обичани и млади актьори-Рени Врангова, Чочо Попйорданов, Христо Мутафчиев, Захари Бахаров, Валери Йорданов, Евгени Будинов, Руси Чанев и др, както и група студенти. 

Не бих искала уважаеми читатели, да останете с убеждението, че това е всичко, което може да се каже и говори за "Хъшове", за Вазов, за Морфов, за адаптацията, за ценностите, за преживяването и това е обяснимо, но нека оставим нещо недоизказано, за да продължим да си говорим за безсмъртната творба и за нейната уникална визия по Морфов и още. А уверявам Ви, че с Валентин Ганев това бе удоволствие и усещане за автентичност.