-   Г-н Славов, доскоро не бе типично интелектуалците в България да участват в политическия живот. Като че ли напоследък стана модерно... На модата ли се поддадохте, когато се включихте в сдружение ГЕРБ?

Какъв интелектуалец съм аз! Аз съм един човек, който цял живот се занимава с това, с което иска – с театър.

Вярно, има хора, които си пришиват сами това прозвище, ласкаят се, когато други ги наричат така... изживяват се като „глас и съвест” на народа. Формират комитети, хвърковати чети... „Ах, летете ескадрони!” Смешно е, ако не беше пошло.

И сега едни, те май са същите и все леви, тръгват из страната. За да правят политика? – не!, за да посочват успешните кметове и да издигат кандидатурите им за нов мандат. Защото хората на тия градове нямат глави на раменете си и не могат да преценят дали човекът им става или е боклук. И Дончева, и Миков им казаха, че това не е тяхна работа, а на съответните органи на партията им, като се спазва точно определена процедура. Ама не. Казано е: „Шивачът да си гледа метъра, бръснарят – четката, а дърводелецът – теслата.” (по Шекспир).

Тяхното поведение е провокация към собствената им партия, но това не ме интересува. За мен е обиден факта, че тези „умни глави” искат да манипулират личния избор на българския гражданин в един много важен момент – първите кметски избори на Европейска България, когато всяка община ще може да си „повдигне” бюджета с проекти от различните евро-фондове и програми.

-   Визирате интелектуалците от т.нар. комитет към президента Първанов?

Да. Те са към Първанов. Някакъв негов инструмент за постигане на определени цели. Не съм се замислял в тази посока, но поведението им е подозрително. И ретроградно. Докога хора от една и съща партия ще решават заради всички, за благото на всички, от името на  всички. „Защо правите хората на идиоти, бе, другари?” (по Иван Радоев). Ами ако искаме да мислим със собствените си глави...

-   Казахте, че се опитват да се намесват в личния избор на хората. Но вие също сте в ГЕРБ, чийто лидер Бойко Борисов вече издигна кандидатурата на Димитър Николов за кмет... това не е ли политика?

Бойко Борисов е партиен лидер и автор на проекта ГЕРБ. За разлика от „интелектуалците на Първанов”, той, оповестявайки номинацията на Димитър Николов, отправи следното послание към гражданите на Бургас: Аз и ГЕРБ заставаме с целия си авторитет зад него и аз и ГЕРБ ще носим политическата отговорност за своя избор. Другото е политическа безотговорност.

Колкото до моя личен избор аз още при учредяването на ГЕРБ в Бургас имах един-единствен мотив: Николов за кмет. Убеден съм в качествата му на интелигентен, енергичен, ерудиран, с рефлекс към проблеми от най-разнообразен характер, с нагласа за обществена дейност, с човешка отзивчивост и доброта. Познавам съпругата му и прекрасните им деца.

Помня, когато се запознахме. Беше преди десетина години. По времето, когато държавата беше абдикирала от огромните проблеми на българската култура и в частност на театрите. Тогава той каза: не ме интересува дали театърът е държавен или общински, за мен е достатъчно, че той е Бургаски и аз ще му помогна, с каквото мога. Това - „с каквото мога” намери изражение в множество проекти, за които няма да ми стигне цяла вестникарска страница. Такъв е не само по отношение на театъра...

-   От вашите думи излиза, че Димитър Николов е едва ли не един идеален образ, който няма никакви недостатъци...

В никакъв случай той не е идеален образ. Не казвам, че би бил идеалният кмет на Бургас. Твърдя, че той е необходимият за момента кмет на Бургас. Без да го сравнявам знаете с кой – разликата е очевидна.

-   Спестявате критиките си към настоящото управление на Бургас. Предполагам, защото в сферата на културата нещата тук вървят добре...

Знаете ли, не е важно дали ще изпратиш на артистите най-голямата, най-лъскавата и скъпарска кошница с цветя за премиерния им спектакъл. Това, в случая със знаете кой, е израз на личната му суета, а не на признанието му за труда им. Ако уважаваш и цениш този труд, ела и го виж и ако си удовлетворен – възнагради артистите с аплодисменти. Ако уважаваш и цениш този труд – оправи гримьорните, а не градинката пред театъра. Факт: за осем години, два месеца и 10 дни кмета на Бургас е гледал 1 (словом: едно) представление на Бургаския театър. То се казва „Паднал от Марс”. Дано не е съжалявал, горкия.

-   Не сте ли пристрастен... Ето в момента се извършва ремонт на летния театър, поставя се уникално съоръжение за няколко милиона лева. Това пак е жест към културата...

Да, това е жест. И ще си остане жест, или пиар на кмета. С тези милиони можеше да се доизгради камерната зала на драматичния театър, да се ремонтират фоайетата и гримьорните на оперния театър, но не – сградите им са държавна, а не общинска собственост, затова нека тънат в мизерия. Ами библиотека „Яворов” – отделите й са пръснати из целия град. Всичко това може да се изтърпи. Компрометиращо е друго. Намирам го в печалния факт, че след избора на доц. Маруся Любчева за народен представител преди две години, Община Бургас остана без ресорен зам.кмет по култура, образование и вероизповедания. Категорично доказателство за отношението на г-н Кмета към тези основни за всяка община направления. А доц. Любчева е достоен човек, който си тежеше на мястото.

-   Битката за Бургас вероятно ще бъде една от най-жестоките за страната. Очаквате ли компромати срещу Димитър Николов?

Има си хора за всичко. За г-н Николов вече има готови компромати. Сигурно ще им дойде времето. Това не ме притеснява. Животът му е на показ, пред очите на всички. Мен не ме интересуват компроматите за Николов. Мен ме интересува истината за трите управленски мандата на Йоан Костадинов.

-   Но всеки път той винаги печели...

Така е. За определени неща Йоан Костадинов определено е „класа”. Дори превъзхожда Софиянски. Но как печели? Малко история. След първия му мандат срещу него СДС извади непопулярния Васил Илиев, премиерът Костов почти не се появи в Бургас, а се довери на Йордан Цонев, който изтъргува кметския мандат. След този втори мандат на Йоан Костадинов, след специален пленум, БСП му писа слаб 2 и не издигна кандидатурата му за трети мандат. Но той се яви като независим и спечели на първи тур около 23 хил. гласа, а на балотажа – около 27 хил. гласа. Унизително малко гласове за честолюбив и със самочувствието на единствено възможния стопанин на Бургас човек.

Тези дни чета казаното от г-н Стойко Танков, че БСП няма да иска отчет от кмета за третия му мандат, тъй като той не бил неин кандидат. Ето я политическата безотговорност, за която говори Бойко Борисов. Йоан Костадинов е член на БСП и ако тя приложи критериите си сигурно оценката за него ще бъде катастрофална. Но така е по-удобно за всички.

В момента ситуацията е различна. Досега голяма част от бургазлии не гласуваха, защото не припознаваха своя кандидат. Този път няма да е така. Хората на Бургас вече имат алтернатива на знаете кой. Още повече, че той самият беше казал преди години – имам три деца, значи ме очакват три мандата. Прекалено черно чувство за хумор.  

P.S. Идеологът на „интелектуалците на Първанов” – др. Иван Гранитски в скоро време ще ощастливи бургазлии с най-новото творение на своето издателство: Хроника на кметуването на Й.К. Това да ви напомня за познати нрави от познати времена?

Всъщност това е прекрасен начин да го изпратим в историята.