Християнският свят днес посреща един от най-големите си и тачени празници – Голяма Богородица или Свето Успение Богородично.
“Святото” заспиване на Христовата майка и нейното възнесение е едно от светите тайнства, превърнати от църквата в догма и почитани през вековете до ден днешен. Единствено пророк Илия и етиопският християнски първоучител Енох са се възнесли живи като Богородица в небесните селения.
Легендата разказва, как докато Мария се молела в Гетсиманската градина на Елеонската планина, пред нея се явил архангел Гавраил с палмово клонче в ръка и я известил, че след три дни ще се възнесе на небето при своя син.
Последното желание на Богородица било да види всички 12 Свети Апостоли събрани заедно, които по това време проповядвали в различни краища на света.
Апостолите били пренесени в Ерусалим и се явили в едно и също време пред вратите на дома й. А нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване, откъдето идва и думата "успение" - заспиване.
Апологетите на християнската църква твърдят, че чрез Богородица, Бог е слезнал от небето на земята. Славянските народни поверия и обичаи свързват празника и с последните дни на лятната жътва и прибирането на реколтата.
Църковните канони постановяват две седмици преди Св.Успение Богородично да се пости.